ДИМИТЪР ДИМОВ – ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН НА ДУПНИЦА
На тържествена сесия на Общинския съвет, в Деня на град Дупница – 19 октомври, общинските съветници единодушно гласува в подкрепа на предложението за удостояване на писателя Димитър Димов със званието „Почетен гражданин на Дупница“. От името на наследниците на Димитър Димов, плакетът прие дъщерята на писателя – Сибила Димова. На церемонията по връчване на почетния знак присъстваха областният управител на Област Кюстендил инж. Александър Пандурски, кметът на Община Дупница инж. Методи Чимев, председателят на ОбС инж. Костадин Костадинов, представители на Националния литературен музей, в чиято структура е и къща музей „Димитър Димов“ в столицата. Директорът на музея Атанас Капралов поднесе своите поздравления по повод празника на града, а главният уредник на къща музей „Димитър Димов“ – д-р Милена Катошева, разказа за силната връзка на писателя с Дупница, откъдето е неговият майчин род Харизанови.
***
Димитър Димов е роден в Ловеч, но прекарва детството си в Дупница. Тук той трупа своите първи впечатления за живота на тютюноработниците. Къщата на Спас и Фикия Харизанови – бабата и дядото на Димитър Димов, се е намирала точно срещу тютюневите складове. Днес къщата я няма, няма ги и складовете, но плочата на фасадата на новата сграда на ул. „Христо Ботев“, поставена по повод 100 години от рождението на писателя, бележи паметното място.
В Дупница бъдещият голям писател научава първите си думи на испански език (играейки с децата на евреите сефаради), тук се ражда мечтата му за Южна Америка, тук се сблъсква, едва 4-годишен, и със смъртта на своя баща Тотю Димов, убит в сражение в самия край на Междусъюзническата война. Житейските пътища на баща и син ще се пресекат отново по-късно, в с. Ваксево (Кюстендилско), където през 1936 – 1937 г. Димитър Димов работи като участъков ветеринарен лекар. Именно от района на с. Ваксево Тотьо Димов тръгва към бойното поле и никога не се завръща. Не е чудно и защо първият роман на Димитър Димов – „Поручик Бенц“ – е на военна тематика и с преобладаващи картини от града, в който писателят прекарва детството си.
От дупнишкия и кюстендилския край са и голяма част от прототипите на героите в романа „Тютюн“ – Стоичко Данкин, Джони, Фитилчето, Чакъра, братя Барутчиеви, Павел Морев и др. И още нещо, свързано с романа, чийто идеен замисъл датира още от края на студентските години на Димов. Докато правел първите си стъпки във ветеринарномедицинската практика в с. Ваксево, той ставал неволен свидетел на разговорите между тютюнотърговци, които отсядали в хотел-ресторант „Средорек“ – на първия етаж – кръчма и фурна, а на втория – четири стаи, в една от които живеел Димов. Още тогава той започва да си води подготвителни бележки. Знанията по темата за тютюна допълва с подробни записки и неговият пастрок – офицерът Руси Генев, служил също в 14 Пехотен македонски полк в Дупница и за когото Веса Харизанова се омъжва през 1918 г. След уволнението си от армията, Руси Генев работи като тютюнев експерт.
В периода 1947 – 1951 г., вече в Пловдив, където романът „Тютюн“ ще бъде изцяло завършен, Димов среща нови лица и картини, които ще допълнят общата му представа за живота и проблемите на тютюноработниците и ще обогатят образите на неговите литературни герои – д-р Марена Колушева (Ирина), Кочо Апостолов, също дупничанин (Костов), Жули Левиева (Варвара) и др.
Предложението за номинация бе внесено в ОбС Дупница от двамата съветници от „Народен съюз“ – д-р Лорета Николова и Вергил Кацов. Културната общественост на Дупница винаги е почитала паметта на един от класиците на българската литература – Димитър Димов – затова и присъждането посмъртно на званието „Почетен гражданин на Дупница“ не е изненада, а логично продължение на традицията.
ОТБЕЛЯЗВАМЕ 100 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА ПАТРИАРХА НА БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА – ИВАН ВАЗОВ
През 2021 г. се навършват 100 години от смъртта на Патриарха на българската литература Иван Вазов. Националният литературен музей традиционно организира поклонение в негова памет, което ще се проведе на 22 септември от 11:00 ч. на гроба на твореца, намиращ се в градинката зад църквата „Св. София“. На панихидата ще присъстват представители на Националния литературен музей, родственици на Иван Вазов, представители на държавни, научни и културни институции в страната.
Рецитал на Вазови стихотворения ще изпълни актьорът Георги Златарев.
По повод 100-годишнината от смъртта на поета, в къща музей „Иван Вазов“ – София ще бъде подредена временна изложба с експонати, свързани с кончината му: посмъртната маска, програма на погребението на поета, организирана от Министерство на народното просвещение, списък на Вазовите произведения, поставени в гробницата при полагане на тленните му останки, фотографии, писма, рисунки и др.
На 22 септември, през целия ден, в къща музей „Иван Вазов“ ще звучи непреходното Вазово слово!
Входът е свободен!
*На снимките:
Писатели носят тленните останки на Иван Вазов, 24.09.1921 г. Инв.№ НЛМ 1133, фонд къща музей „Иван Вазов“)
Гробът на Иван Вазов в София, 04.01.1951 г. (Инв. № НЛМ 659, фонд къща музей „Иван Вазов“)
„ЛИТЕРАТУРНАТА АПТЕКА НА ДИМИТЪР ДИМОВ“ – СЪВМЕСТНА ИЗЛОЖБА НА МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ПЛОВДИВ И НАЦИОНАЛНИЯ ЛИТЕРАТУРЕН МУЗЕЙ
В периода 20 – 26 септември 2021 г. в Пловдив ще се проведе „Седмица на Димитър Димов“. Програмата, чийто главен организатор е Медицински университет – Пловдив, е част от Плана за културна и социална дейност на Университета и е включена в Културния календар на града. Събитията се реализират съвместно с Националния литературен музей.
На 20 септември 2021 г., от 17:00 ч., в Дом на културата „Борис Христов“ ще бъде открита изложбата „Литературната аптека на Димитър Димов“. Експозицията включва документални пана, представящи основни моменти от биографията на писателя; кратки откъси от неговите романи и информация за използваните в тях лекарства. Допълнена е с автентични опаковки на лекарства и други интересни експонати, притежание на Музея на медицината към МУ – Пловдив и лични вещи, кореспонденция, книги, снимки и ръкописи от фонда на къща музей „Димитър Димов“ към Националния литературен музей. Посетителите ще могат да видят и първите издания на романите на Димитър Димов. Изложбата може да бъде разгледана до 3 октомври 2021 г.
По време на официалното откриване на 20 септември, от 18:00 ч., гостите ще имат възможност да видят документалния филм „Триптих за Димитър Димов“ (БНТ, 2006 г.) Режисьор на филма е Валентина Фиданова-Коларова, сценаристи: Златимир Коларов и Анна Свиткова, оператор – Мартин Димитров, художник – Здравко Маринов. Музикалното оформление е на Мариана Вълканова, а ролята на Димитър Димов изпълнява актьорът Александър Жеков. Предвидена е и творческа среща с авторите на филма.
През 2021 г. се навършват 70 години от отпечатването на първото издание на романа „Тютюн“, по-голяма част от който е написана в Пловдив, докато Димитър Димов работи в Пловдивския университет. Романът е преведен на над 20 езика и донася на своя автор международна известност. На 24 септември от 13:00 ч. в Аудиторийния комплекс на Медицински университет – Пловдив ще се проведе Литературно четене на романа „Тютюн“ в превод на чужди езици – френски, немски, руски, сръбски, украински, испански, гръцки, турски, японски и др. Проявата е традиционна за къща музей „Димитър Димов“, която от няколко години организира такова четене по повод 26 септември – Европейски ден на езиците. Тази година събитието се организира съвместно с МУ – Пловдив, с участието на негови възпитаници – български и чуждестранни студенти.
НАЦИОНАЛНИЯТ ЛИТЕРАТУРЕН МУЗЕЙ ГОСТУВА В КОПРИВЩИЦА С ИЗЛОЖБАТА „ДА ВИДЯТ ВСИЧКИ ПО СВЕТА, ЧЕ БЪЛГАРСКИЙ НАРОД ЖИВЕЕ!..."
На 13 август 2021 г., в 17:30 ч., Националният литературен музей открива в Галерия „Палавееви къщи" - Копривщица, фотодокументалната изложба „Да видят всички по света, че българский народ живее!...". Тя е създадена по повод на 150-годишнината от издаването на т.нар. „Славейкова библия" в Цариград през 1871 г.
С богат подбор от експонати, част от които се показват за първи път, изложбата пресъздава динамичните възрожденски времена, когато общобългарският стремеж към просвета, благоденствие и свобода се изразява във всенародното усилие за отваряне към света, за духовно обогатяване и въздигане на човека.
Експозиционните сюжети, организирани в различни платна, включват най-значимите периоди от развитието на българската културна история: създаването на глаголическа азбука от светите братя Кирил и Методий; преводите на Светото Писание на старобългарски език, поставило у нас началото на книжовност с общоевропейска и общочовешка значимост; появата на графичната система на кирилицата, възникнала в Преславската книжовна школа и изместила глаголицата към края на Х и началото на ХІ век, с която днес си служат милиони хора по света (от 1 януари 2007 г. кирилицата стана третата официална азбука на Европейския съюз след латиницата и гръцката азбука); съхраняването на българската книжовност през вековете на чуждо владичество – официална османска власт и гръцко духовно влияние; първите емблематични фигури на Българското възраждане, повели народа в борбата за новобългарска просвета и духовна и политическа независимост...
Значително място в изложбата е посветено на видния ни възрожденец и книжовник Петко Рачов Славейков. Поет и писател, преводач и даровит публицист, автор на над 60 книги, борец за национална църква, участник в борбите за първа българска конституция, министър, издател, вестникар... Една истинска ренесансова, енциклопедична личност.
Тематичен акцент на изложбата е издаването на „Славейковата Библия". Обединил Стария и Новия завет, този цялостен превод на Библията на модерен български език излиза през 1871 г. под ръководството на Петко Славейков след дългогодишен съвместен труд с американските мисионери д-р Алберт Лонг, д-р Илайъс Ригс и просветния деец Христодул Костович Сичан-Николов.
Именно това ключово събитие довежда до окончателното налагане на източния български говор като основа на книжовния български език и има огромно значение за оформянето на националната ни лексика, етнос и култура.
Наситена с богата фактология, документалната експозиция ни дава възможност да научим и нещо повече за продължителите на Славейковото дело, за сътвореното от неговите близки – духовни аристократи, чийто родов герб е единствено поезията.
Изложбата е релизирана с финансовата подкрепа на Министерство на културата. Нейн автор е Румяна Пашалийска, графично оформление – Ивелина Велинова, превод на английски – Любомир Гиздов.