„ЛИТЕРАТУРНАТА АПТЕКА НА ДИМИТЪР ДИМОВ“ – СЪВМЕСТНА ИЗЛОЖБА НА МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ПЛОВДИВ И НАЦИОНАЛНИЯ ЛИТЕРАТУРЕН МУЗЕЙ
В периода 20 – 26 септември 2021 г. в Пловдив ще се проведе „Седмица на Димитър Димов“. Програмата, чийто главен организатор е Медицински университет – Пловдив, е част от Плана за културна и социална дейност на Университета и е включена в Културния календар на града. Събитията се реализират съвместно с Националния литературен музей.
На 20 септември 2021 г., от 17:00 ч., в Дом на културата „Борис Христов“ ще бъде открита изложбата „Литературната аптека на Димитър Димов“. Експозицията включва документални пана, представящи основни моменти от биографията на писателя; кратки откъси от неговите романи и информация за използваните в тях лекарства. Допълнена е с автентични опаковки на лекарства и други интересни експонати, притежание на Музея на медицината към МУ – Пловдив и лични вещи, кореспонденция, книги, снимки и ръкописи от фонда на къща музей „Димитър Димов“ към Националния литературен музей. Посетителите ще могат да видят и първите издания на романите на Димитър Димов. Изложбата може да бъде разгледана до 3 октомври 2021 г.
По време на официалното откриване на 20 септември, от 18:00 ч., гостите ще имат възможност да видят документалния филм „Триптих за Димитър Димов“ (БНТ, 2006 г.) Режисьор на филма е Валентина Фиданова-Коларова, сценаристи: Златимир Коларов и Анна Свиткова, оператор – Мартин Димитров, художник – Здравко Маринов. Музикалното оформление е на Мариана Вълканова, а ролята на Димитър Димов изпълнява актьорът Александър Жеков. Предвидена е и творческа среща с авторите на филма.
През 2021 г. се навършват 70 години от отпечатването на първото издание на романа „Тютюн“, по-голяма част от който е написана в Пловдив, докато Димитър Димов работи в Пловдивския университет. Романът е преведен на над 20 езика и донася на своя автор международна известност. На 24 септември от 13:00 ч. в Аудиторийния комплекс на Медицински университет – Пловдив ще се проведе Литературно четене на романа „Тютюн“ в превод на чужди езици – френски, немски, руски, сръбски, украински, испански, гръцки, турски, японски и др. Проявата е традиционна за къща музей „Димитър Димов“, която от няколко години организира такова четене по повод 26 септември – Европейски ден на езиците. Тази година събитието се организира съвместно с МУ – Пловдив, с участието на негови възпитаници – български и чуждестранни студенти.
НАЦИОНАЛНИЯТ ЛИТЕРАТУРЕН МУЗЕЙ ГОСТУВА В КОПРИВЩИЦА С ИЗЛОЖБАТА „ДА ВИДЯТ ВСИЧКИ ПО СВЕТА, ЧЕ БЪЛГАРСКИЙ НАРОД ЖИВЕЕ!..."
На 13 август 2021 г., в 17:30 ч., Националният литературен музей открива в Галерия „Палавееви къщи" - Копривщица, фотодокументалната изложба „Да видят всички по света, че българский народ живее!...". Тя е създадена по повод на 150-годишнината от издаването на т.нар. „Славейкова библия" в Цариград през 1871 г.
С богат подбор от експонати, част от които се показват за първи път, изложбата пресъздава динамичните възрожденски времена, когато общобългарският стремеж към просвета, благоденствие и свобода се изразява във всенародното усилие за отваряне към света, за духовно обогатяване и въздигане на човека.
Експозиционните сюжети, организирани в различни платна, включват най-значимите периоди от развитието на българската културна история: създаването на глаголическа азбука от светите братя Кирил и Методий; преводите на Светото Писание на старобългарски език, поставило у нас началото на книжовност с общоевропейска и общочовешка значимост; появата на графичната система на кирилицата, възникнала в Преславската книжовна школа и изместила глаголицата към края на Х и началото на ХІ век, с която днес си служат милиони хора по света (от 1 януари 2007 г. кирилицата стана третата официална азбука на Европейския съюз след латиницата и гръцката азбука); съхраняването на българската книжовност през вековете на чуждо владичество – официална османска власт и гръцко духовно влияние; първите емблематични фигури на Българското възраждане, повели народа в борбата за новобългарска просвета и духовна и политическа независимост...
Значително място в изложбата е посветено на видния ни възрожденец и книжовник Петко Рачов Славейков. Поет и писател, преводач и даровит публицист, автор на над 60 книги, борец за национална църква, участник в борбите за първа българска конституция, министър, издател, вестникар... Една истинска ренесансова, енциклопедична личност.
Тематичен акцент на изложбата е издаването на „Славейковата Библия". Обединил Стария и Новия завет, този цялостен превод на Библията на модерен български език излиза през 1871 г. под ръководството на Петко Славейков след дългогодишен съвместен труд с американските мисионери д-р Алберт Лонг, д-р Илайъс Ригс и просветния деец Христодул Костович Сичан-Николов.
Именно това ключово събитие довежда до окончателното налагане на източния български говор като основа на книжовния български език и има огромно значение за оформянето на националната ни лексика, етнос и култура.
Наситена с богата фактология, документалната експозиция ни дава възможност да научим и нещо повече за продължителите на Славейковото дело, за сътвореното от неговите близки – духовни аристократи, чийто родов герб е единствено поезията.
Изложбата е релизирана с финансовата подкрепа на Министерство на културата. Нейн автор е Румяна Пашалийска, графично оформление – Ивелина Велинова, превод на английски – Любомир Гиздов.
ЛЯТНА ДЕТСКА ЛАБОРАТОРИЯ „САПУНЕНО МЕХУРЧЕ“ ОТВАРЯ ВРАТИ В КЪЩА МУЗЕЙ „ДИМИТЪР ДИМОВ“
През август 2021 г. къща музей „Димитър Димов“ към Националния литературен музей очаква с нетърпение своите най-малки посетители – деца от 1 до 4 клас, в лятната лаборатория „Сапунено мехурче“. Името не е избрано случайно – така се нарича първата лаборатория, която Димитър Димов прави в една барачка в двора на къщата, където живее със семейството си, след пристигането им в София през 1919 г. В следващите години бъдещият голям писател и учен се опитва да пренася и обогатява лабораторията си по химия, но майка му се страхува от злополуки и винаги крие или изхвърля събраните от децата колби, епруветки и химически реактиви.
Днес музеят, намиращ се в дома, в който писателят прекарва последните 12 години от живота си, съхранява неговата лаборатория по химия, уреди по физика и радиотехника, апаратура по фотография. Архивът пази ръкописи, снимки, кореспонденция, статии, лекциите му по анатомия, зоология, както и богата библиотека с научна и художествена литература.
Детската образователна програма ще бъде с времетраене 1 час и ще включва любопитни демонстрации и занимания от областта на химията, физиката, биологията, фотографията и литературата, съобразени с възрастта на участниците! Разбира се, ще правим заедно и сапунени мехурчета по специалната рецепта на Димитър Димов!
Малките посетители ще имат възможност да се запознаят с интересни факти от биографията на писателя – къде и как е преминало детството му, какво е обичал да чете, на какви игри е играел, какъв ученик е бил. Във временна витрина на музея ще бъдат експонирани и малко познати материали от архива на Димов, свързани с неговите детски интереси и занимания.
Лятната лаборатория „Сапунено мехурче“ ще бъде отворена от 2 август до 2 септември 2021 г., всеки работен ден, от 10:00 до 17:00 ч. Посещенията ще се осъществяват след предварително записване, не по-късно от предходния работен ден, на тел: 0878 864 111, е-mail: This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it. или чрез съобщение на страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/muzeidimov .
С цел осигуряване на безопасна и здравословна среда, ще се допускат групи до 5-6 души. Носенето на лична предпазна маска за лице е задължително!
Очакваме Ви!
***
Къща музей „Димитър Димов“ се намира на ул. „Кръстьо Сарафов“ 26 в столичния квартал „Лозенец“. Вход за посещение: 5 лв. За ученици, студенти и пенсионери – 3 лв. Всеки последен четвъртък от месеца входът е свободен.
За контакти и допълнителна информация: д-р Милена Катошева, главен уредник на къща музей „Димитър Димов“, тел. 0878 864 111.
„ДА ВИДЯТ ВСИЧКИ ПО СВЕТА, ЧЕ БЪЛГАРСКИЙ НАРОД ЖИВЕЕ!...“
На 15 юли 2021 г. (четвъртък) – от 11.00 ч. в Националния музей „Земята и хората“, Националният литературен музей представя фотодокументалната изложба „Да видят всички по света, че българский народ живее!...“. Тя е създадена по повод на 150-годишнината от издаването на т.нар. „Славейкова библия“ в Цариград през 1871 г.
С богат подбор от експонати, част от които се показват за първи път, изложбата пресъздава динамичните възрожденски времена, когато общобългарският стремеж към просвета, благоденствие и свобода се изразява във всенародното усилие за отваряне към света, за духовно обогатяване и въздигане на човека.
Експозиционните сюжети, организирани в различни платна, включват най-значимите периоди от развитието на българската културна история: създаването на глаголическа азбука от светите братя Кирил и Методий; преводите на Светото Писание на старобългарски език, поставило у нас началото на книжовност с общоевропейска и общочовешка значимост; появата на графичната система на кирилицата, възникнала в Преславската книжовна школа и изместила глаголицата към края на Х и началото на ХІ век, с която днес си служат милиони хора по света (от 1 януари 2007 г. кирилицата стана третата официална азбука на Европейския съюз след латиницата и гръцката азбука); съхраняването на българската книжовност през вековете на чуждо владичество – официална османска власт и гръцко духовно влияние; първите емблематични фигури на Българското възраждане, повели народа в борбата за новобългарска просвета и духовна и политическа независимост...
Значително място в изложбата е посветено на видния ни възрожденец и книжовник Петко Рачов Славейков. Поет и писател, преводач и даровит публицист, автор на над 60 книги, борец за национална църква, участник в борбите за първа българска конституция, министър, издател, вестникар... Една истинска ренесансова, енциклопедична личност.
Тематичен акцент на изложбата е издаването на „Славейковата Библия“. Обединил Стария и Новия завет, този цялостен превод на Библията на модерен български език излиза през 1871 г. под ръководството на Петко Славейков след дългогодишен съвместен труд с американските мисионери д-р Алберт Лонг, д-р Илайъс Ригс и просветния деец Христодул Костович Сичан-Николов.
Именно това ключово събитие довежда до окончателното налагане на източния български говор като основа на книжовния български език и има огромно значение за оформянето на националната ни лексика, етнос и култура.
Наситена с богата фактология, документалната експозиция ни дава възможност да научим и нещо повече за продължителите на Славейковото дело, за сътвореното от неговите близки – духовни аристократи, чийто родов герб е единствено поезията.