ДИМИТЪР ДИМОВ – ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН НА ДУПНИЦА

На тържествена сесия на Общинския съвет, в Деня на град Дупница – 19 октомври, общинските съветници единодушно гласува в подкрепа на предложението за удостояване на писателя Димитър Димов със званието „Почетен гражданин на Дупница“. От името на наследниците на Димитър Димов, плакетът прие дъщерята на писателя – Сибила Димова. На церемонията по връчване на почетния знак присъстваха областният управител на Област Кюстендил инж. Александър Пандурски, кметът на Община Дупница инж. Методи Чимев, председателят на ОбС инж. Костадин Костадинов, представители на Националния литературен музей, в чиято структура е и къща музей „Димитър Димов“ в столицата. Директорът на музея Атанас Капралов поднесе своите поздравления по повод празника на града, а главният уредник на къща музей „Димитър Димов“ – д-р Милена Катошева, разказа за силната връзка на писателя с Дупница, откъдето е неговият майчин род Харизанови.

***

Димитър Димов е роден в Ловеч, но прекарва детството си в Дупница. Тук той трупа своите първи впечатления за живота на тютюноработниците. Къщата на Спас и Фикия Харизанови – бабата и дядото на Димитър Димов, се е намирала точно срещу тютюневите складове. Днес къщата я няма, няма ги и складовете, но плочата на фасадата на новата сграда на ул. „Христо Ботев“, поставена по повод 100 години от рождението на писателя, бележи паметното място.

В Дупница бъдещият голям писател научава първите си думи на испански език (играейки с децата на евреите сефаради), тук се ражда мечтата му за Южна Америка, тук се сблъсква, едва 4-годишен, и със смъртта на своя баща Тотю Димов, убит в сражение в самия край на Междусъюзническата война. Житейските пътища на баща и син ще се пресекат отново по-късно, в с. Ваксево (Кюстендилско), където през 1936 – 1937 г. Димитър Димов работи като участъков ветеринарен лекар. Именно от района на с. Ваксево Тотьо Димов тръгва към бойното поле и никога не се завръща. Не е чудно и защо първият роман на Димитър Димов – „Поручик Бенц“ – е на военна тематика и с преобладаващи картини от града, в който писателят прекарва детството си.

От дупнишкия и кюстендилския край са и голяма част от прототипите на героите в романа „Тютюн“ – Стоичко Данкин, Джони, Фитилчето, Чакъра, братя Барутчиеви, Павел Морев и др. И още нещо, свързано с романа, чийто идеен замисъл датира още от края на студентските години на Димов. Докато правел първите си стъпки във ветеринарномедицинската практика в с. Ваксево, той ставал неволен свидетел на разговорите между тютюнотърговци, които отсядали в хотел-ресторант „Средорек“ – на първия етаж – кръчма и фурна, а на втория – четири стаи, в една от които живеел Димов. Още тогава той започва да си води подготвителни бележки. Знанията по темата за тютюна допълва с подробни записки и неговият пастрок – офицерът Руси Генев, служил също в 14 Пехотен македонски полк в Дупница и за когото Веса Харизанова се омъжва през 1918 г. След уволнението си от армията, Руси Генев работи като тютюнев експерт.

В периода 1947 – 1951 г., вече в Пловдив, където романът „Тютюн“ ще бъде изцяло завършен, Димов среща нови лица и картини, които ще допълнят общата му представа за живота и проблемите на тютюноработниците и ще обогатят образите на неговите литературни герои – д-р Марена Колушева (Ирина), Кочо Апостолов, също дупничанин (Костов), Жули Левиева (Варвара) и др.

Предложението за номинация бе внесено в ОбС Дупница от двамата съветници от „Народен съюз“ – д-р Лорета Николова и Вергил Кацов. Културната общественост на Дупница винаги е почитала паметта на един от класиците на българската литература – Димитър Димов – затова и присъждането посмъртно на званието „Почетен гражданин на Дупница“ не е изненада, а логично продължение на традицията.