НАЦИОНАЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН МУЗЕЙ

  • Начало
    • История на музея
    • Нормативни документи
      • Правилник за устройството и дейността на Национален литературен музей
      • Антикорупционни правила
    • Стратегия за развитие
    • Отчети
      • Годишен отчет за 2016 г.
      • Годишен отчет за 2017 г.
      • Годишен отчет за 2018 г.
    • Цени за посещение
    • Тарифа за такси и услуги
    • Профил на купувача
  • Новини
  • Структура
    • Специализиран отдел "Фондове и литературно наследство"
    • Отдел "Експозиции"
      • Къща музей "Иван Вазов"
        • Къща музей "Иван Вазов"
      • Къща музей "П. К. Яворов"
      • Къща музей "Петко и Пенчо Славейкови"
      • Къща музей "Никола Й. Вапцаров"
      • Къща музей "Христо Смирненски"
      • Къща музей "Димитър Димов"
      • Къща музей "Елин Пелин"
      • Къща музей "Емилиян Станев"
      • Литературен кабинет "Иван Богданов"
      • Литературен кабинет "Владимир Башев"
      • Литературен кабинет "Стилиян Чилингиров"
    • Отдел "Връзки с обществеността"
    • Отдел "Финансово-стопански"
  • Виртуални разходки
    • Къща музей "Пейо Яворов"
    • Къща музей "Славейкови"
    • Къща музей "Никола Вапцаров"
    • Къща музей "Иван Вазов"-София
    • Къща музей "Димитър Димов"
    • Литературен кабинет "Стилиян Чилингиров"
  • Мобилни изложби
    • “Да видят всички по света, че българский народ живее..."
    • “Сама в вечерний път вървя“
    • “Почит към Пенчо Славейков...”
    • "Писатели през фотообектива"
    • "Българската литература - срещи и диалози със света"
    • "Как ще спреш ти мене - волната..."
    • "Димитър Димов в писма и спомени"
    • "Да видят всички по света..."
    • „Българийо, аз всичко тебе дадох..."
  • Контакти
    • Адреси и работно време
  • Проекти
    • EuropeanaPhotography
      • Описание на проекта
    • Norway Grants & EEA Grants
      • Описание на проекта
      • Сайт на проекта
  • Партньори

Напусна ни писателят Никола Инджов

(1935 - 2020)

Поет, белетрист, публицист, преводач от висока проба. Общественик и родолюбец. От онези, които се срещат рядко днес. Словото за него бе перо и меч. Смисъл и съдба.

Роден е на 30 септември 1935 г. в Бургас, в семейството на бежанци от Беломорска Тракия. Този факт белязва цялото му творчество, пренесло носталгията на прокудените през годините от 1913-а до днес: „Родината в човека е по-необятна от родината в пространството! В пространството родината може да се загуби... Страшно е, но е още по-страшно, ако родината престане да съществува в човека, ако изчезне от него или ведно с него“.

Работи като редактор и главен редактор на множество списания („Отечество”, „Родолюбие”, „Картинна галерия”) и вестници („Литературен фронт”, „Литературен вестник”, „Камбана”, „Тракия”), както и на отговорни длъжности в Радио София, БНТ, посолствата ни в Куба и Мексико, СБП и др.

Носител е на множество международни и национални литературни награди и почетни отличия.

Автор е на над 30 книги с поезия, проза, есеистика и публицистика, сред тях: стихосбирките „Предчувствие”, „Дългосвет”, „Всекидневен човек“, „Лунна родина“, „Странник“, „Останали стихотворения“, „Едни и същи думи“ и др.; романите „Попътна повест“, „Възречени от Манастър“, „По следите на норвежеца“, „Душа на друг човек“; есеистико-публицистичните книги „Всекидневно човечество“, „Отдалече път и надалече“, „Всекидневен човек, всекидневно човечество. Разговори с Никола Инджов“ (в съавторство с Димитър Костадинов), „Приписки към времето“, „Българогласни. Българокръвни. Българоглави“. Тракийски идеи, съдби и събития”, книги за СССР, Армения, Куба, Америка и др. В негов превод от испански, португалски, руски и сърбо-хърватски езици излизат стихове на Александър Прокофиев, Виктор Хара, Пабло Неруда, драмата „Фуенте овехуна“ на Лопе де Вега, поезия на маите и ацтеките, поезия на убити латиноамерикански поети, латиноамериканска доколумбова, класическа, съвременна и устна днешна поезия и др.

Като всеки истински писател Никола Инджов сля в едно слово и дело, поезия и живот. Не се отказа от идеите на своята младост до край. Съхрани до край верността си към отечеството, което знаем днес, и към онова отечество, по неговите думи, „останало извън пределите на държавата, но съхранено в пределите на днешни хора“. Затова стихотворението си от 1966 г. той постави като мото към романа на носталгията си „Възречени от Манастър”, излязъл в началото на 21-и век:

Пред мене няма никой вече,

отиде си и моят род.

Той бе възрасъл с праживот

и бе с праимена възречен.

Върху калековци и лели

земя отдавна се пласти

и аз ги спомням по черти,

които в мен са се прелели.

Лицето ми наполовина

е там, оттатък, и мълчи,

но в синовете ми личи

все още образ непреминал.

Прилитат по дъждовно време

човеци ангелски в света

и преродени от смъртта

обземат ми живота земен.

Кръвораздел се в мен разсейва

и аз съм неизменно друг:

на север – породен от юг,

на юг – преиначен от север.

Предвид извънредното положение, поклонението пред писателя, общественика и човека Никола Инджов ще извърши всеки сам в душата си.

Неговото последно желание е прахът му да бъде разпръснат над Бяло море.

Бог да го прости!

Мир на праха му!

 



 

СЪОБЩЕНИЕ!

Във връзка с издадена заповед на министъра на здравеопазването и указания на министъра на културата се преустановяват всички посещения в къщите музеи към Националния литературен музей!


На 3 март (вторник) къщите музеи в структурата на Националния литературен музей ще бъдат затворени за посещения!



 

ЛИТЕРАТУРНО-МУЗИКАЛНА ВЕЧЕР ПОД НАДСЛОВ „ДОРИ ТЪГАТА ИЗВОР Е НА РАДОСТ…“

На 13 февруари 2020 г. (четвъртък) от 18:00 часа, в къща музей „Петко и Пенчо Славейкови“ (ул. „Г. С. Раковски“ 138), Националният литературен музей организира за пореден път литературно-музикална вечер, посветена на любовта и виното. Тя е под надслов „Дори тъгата извор е на радост…“, взет от прочутото стихотворение „Докле е младост“ на Пенчо Славейков. Поетът Атанас Капралов - директор на НЛМ, ще открие вечерта. Сред поканените за участие творци от различни поколения са Недялко Йорданов, Надежда Захариева, Георги Константинов, Петя Цолова, Бойко Ламбовски, Боян Ангелов, Ивайло Диманов, Добромир Банев, Анжела Димчева, Красимира Макавеева, Красимир Георгиев и Димитър Христов.



 

„И мога вече сам да се разкажа...“ – изложба, посветена на 125-та годишнина от рождението на Гео Милев

На 5 февруари 2020 г., от 15:30 ч., във фоайето на Университетската библиотека „Св. Климент Охридски“ ще бъде открита съвместната изложба на Националния литературен музей и Университетската библиотека, по повод 125 години от рождението на Гео Милев.

Експозицията ще представи книги и периодични издания от фонда на Университетската библиотека, архивни материали, предоставени от Националния литературен музей и репродукции на рисунки на Гео Милев.

Посетителите ще имат възможност да видят превода на драматическата поема „Манфред“ от Байрон, с дарствен надпис от преводача: „На Дора и Боян Пеневи. Гео Милев“; проектоустав, съставен от Гео Милев, на акционерно дружество за книгоиздателство „Везни“; пощенски картички от Гео Милев до приятеля му Стефан Алексиев, книги от поредиците„Лирични хвърчащи листове“ и „Книги за библиофили“; двете приживе издадени стихосбирки „Жестокият пръстен“ (1920) и „Иконите спят“ (1922); антологии, съставени от Гео Милев, публикации в периодичния печат, издания за деца, течението на списанията „Везни“ и „Пламък“.

Изложбата може да бъде разгледана до 20 март 2020 г.



 

More Articles...

  1. 2020g
  2. 110 вапцаров
  3. 100 нто
  4. награждаване башев 2019

Page 14 of 55

  • Start
  • Prev
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • Next
  • End

Link1 | Link2 | Link3

Copyright © 2014. All Rights Reserved.

This site created by ArsovImage.