„ДА ВИДЯТ ВСИЧКИ ПО СВЕТА, ЧЕ БЪЛГАРСКИЙ НАРОД ЖИВЕЕ!...“
На 15 юли 2021 г. (четвъртък) – от 11.00 ч. в Националния музей „Земята и хората“, Националният литературен музей представя фотодокументалната изложба „Да видят всички по света, че българский народ живее!...“. Тя е създадена по повод на 150-годишнината от издаването на т.нар. „Славейкова библия“ в Цариград през 1871 г.
С богат подбор от експонати, част от които се показват за първи път, изложбата пресъздава динамичните възрожденски времена, когато общобългарският стремеж към просвета, благоденствие и свобода се изразява във всенародното усилие за отваряне към света, за духовно обогатяване и въздигане на човека.
Експозиционните сюжети, организирани в различни платна, включват най-значимите периоди от развитието на българската културна история: създаването на глаголическа азбука от светите братя Кирил и Методий; преводите на Светото Писание на старобългарски език, поставило у нас началото на книжовност с общоевропейска и общочовешка значимост; появата на графичната система на кирилицата, възникнала в Преславската книжовна школа и изместила глаголицата към края на Х и началото на ХІ век, с която днес си служат милиони хора по света (от 1 януари 2007 г. кирилицата стана третата официална азбука на Европейския съюз след латиницата и гръцката азбука); съхраняването на българската книжовност през вековете на чуждо владичество – официална османска власт и гръцко духовно влияние; първите емблематични фигури на Българското възраждане, повели народа в борбата за новобългарска просвета и духовна и политическа независимост...
Значително място в изложбата е посветено на видния ни възрожденец и книжовник Петко Рачов Славейков. Поет и писател, преводач и даровит публицист, автор на над 60 книги, борец за национална църква, участник в борбите за първа българска конституция, министър, издател, вестникар... Една истинска ренесансова, енциклопедична личност.
Тематичен акцент на изложбата е издаването на „Славейковата Библия“. Обединил Стария и Новия завет, този цялостен превод на Библията на модерен български език излиза през 1871 г. под ръководството на Петко Славейков след дългогодишен съвместен труд с американските мисионери д-р Алберт Лонг, д-р Илайъс Ригс и просветния деец Христодул Костович Сичан-Николов.
Именно това ключово събитие довежда до окончателното налагане на източния български говор като основа на книжовния български език и има огромно значение за оформянето на националната ни лексика, етнос и култура.
Наситена с богата фактология, документалната експозиция ни дава възможност да научим и нещо повече за продължителите на Славейковото дело, за сътвореното от неговите близки – духовни аристократи, чийто родов герб е единствено поезията.
Във връзка с годишнината Националният литературен музей и къща музей „Иван Вазов" в столицата организират възпоменателно тържество, което ще се проведе на 9 юли т.г. от 11:00 часа пред паметника на Иван Вазов в градинката на столичния храм „Света София".
Думи на признателност, почит и поклон към народния писател ще произнесат Атанас Капралов, директор на Националния литературен музей, поетесата Надежда Захариева и д-р Елена Алекова. Осемгодишната Димана Дамянова от столичното Народно читалище „Д-р Петър Берон – 1926 г." ще изпълни „Аз съм българче" на Иван Вазов, а Йоана Николаева, ученичка в Певческа школа „Стефан Кънев – Калинка Згурова" ще представи Вазовата „Молитва".
НАЦИОНАЛНИЯТ ЛИТЕРАТУРЕН МУЗЕЙ В „ЕВРОПЕЙСКА НОЩ
НА МУЗЕИТЕ – 2021“
На 3 юли (събота) 2021 г. ще се проведе 17-ото издание на „Европейска нощ на музеите – София“. Организатори са Френският институт в Бългaрия, Министерство на културата и Столична община. В инициативата ще участват повече от 40 музеи и галерии, които ще се включат с изложби, концерти, ателиета и разнообразни арт прояви. Събитието се организира с подкрепата на BNP Paribas и Schneider Electric.
За поредна година Националният литературен музей участва в „Европейската нощ на музеите“, като посетителите ще могат да разгледат постоянните експозиции на къщите музеи, включени в картата под номера: 18. „Иван Вазов“, 19. „Никола Й. Вапцаров“, 20. „Петко и Пенчо Славейкови“ и 21. „П. К. Яворов“.
Специално за „Нощ на музеите – 2021“, от 19:00 ч., в залите на „Високото пространство“ на къща музей „Никола Й. Вапцаров“ ще бъде открита изложба с фотографии на Николай Трейман – „Светлописи по Яворов в последния дом на Вапцаров“.
Посещенията в постоянните експозиции на къщите музеи ще се осъществяват при спазване на действащите противоепидемични мерки. Допускат се до 10 души едновременно, а в къща музей „Пейо К. Яворов“ – до 5 души.
Работното време ще бъде от 18:00 до 22:00 ч.
Вход свободен.
ПАМЕТНА ВЕЧЕР, ПОСВЕТЕНА НА ПОЕТА ПЕТКО БРАТИНОВ, ОРГАНИЗИРА НАЦИОНАЛНИЯТ ЛИТЕРАТУРЕН МУЗЕЙ
На 23 юни (сряда) 2021 г. от 18:00 ч. в дворното пространство на къща музей „Пейо К. Яворов“ (ул. „Г. С. Раковски“ 136) ще се проведе литературна вечер, посветена на поета Петко Братинов. На събитието ще бъде представена книгата „Аз бях самотен войник“ (Изд. „Виджи“, съст. Лилия Николова и Бойко Беленски), издадена в памет на поета. Сборникът, който излиза под егидата на Националния литературен музей и с финансовата подкрепа на Министерство на културата, включва поезия, публицистика, интервюта, размисли на Петко Братинов, спомени за него, рецензии за негови книги, посвещения и др.
В литературната вечер ще вземат участие Атанас Капралов – директор на Националния литературен музей, Бойко Беленски - съставител, Боян Ангелов – председател на Съюза на българските писатели, Елена Зографова – председател на НЧ „Бели брези - 2007“, полк. о.з. Славчо Димитров, полк. о.з. Киро Киров, Нина Дикова и други автори, включени в изданието.
***
Петко Братинов е роден на 13 септември 1939 г. в с. Горна Росица, Севлиевско. Учи право и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи в Радио София, във в. „Народна младеж“, в.„Пулс“, в. „Литературен фронт“, сп. „Български воин“. Бил е и. д. директор на Националния литературен музей (1990 – 1991), дългогодишен директор на Издателство „Български писател“и председател на Творческия фонд на СБП. Автор е на 15 книги със стихотворения и поеми, а стиховете му са превеждани на руски, френски, английски, испански, арабски, унгарски, полски, чешки и монголски език... Носител е на националната литературна награда „Пеньо Пенев“ (2006) и националната награда за поезия „Иван Нивянин“ (2011).Умира на 1 юни 2019 г.
Ний всички сме деца на майката земя,
но чужда е за нас кърмящата й гръд,
и в шеметния кръг на земния си път,
жадувайки лъчи, угасваме в тъма –
ний, бедните деца на майката земя.
Край нас се вие бич, над нас тежи хомот
и робския закон на жълтия метал;
ний раснем в нищета, ний гаснем сред печал
и ръсим в своя друм сълзи и кървав пот –
ний, бледи смъртници – родени за живот.
А ний сме океан от огнени вълни,
величествен керван към светли висоти;
Чрез нашите сърца вселената тупти,
живота се крепи на раменете ни,
но ний сме океан от стенещи вълни.
На земните блага всевечни сме творци,
а нужда ни души до хладната си гръд.
Под черните крила на дебнещата смърт
привеждаме чела със трънени венци –
ний, вечните творци, ний морните борци.
Но иде ден на съд! Над майката земя
надвисва ураган и в громкия му зов
преплитат се ведно омраза и любов,
а майката земя възсепва се сама,
потъпкала греха, отърсила срама.
Защото в боен ред сред робската тъма
възбунени вълни издигат се със рев,
защото накипя свещеният ни гнев
и неговият вик стозвучно загърмя:
„И ние сме деца на майката земя!"
Днес, 98 години от гибелта на Христо Смирненски, екип на Националния литературен музей поднесе цветя пред гроба му. С поклон пред изящния му талант и непреходното му дело.
Припомняме, че миналата година беше открит Културен център „Да бъде ден!" при къща музей „Христо Смирненски" в столицата. В скоро време тя ще отвори врати за посетители с възстановена автентична битова експозиция и представителна изложба, посветена на жизнения и творчески път на „слънчевото дете на българската поезия".
д-р Елена Алекова,
гл. уредник на къща музей "Христо Смирненски"/ Национален литературен музей