НАЦИОНАЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН МУЗЕЙ

  • Начало
    • История на музея
    • Нормативни документи
      • Правилник за устройството и дейността на Национален литературен музей
      • Антикорупционни правила
    • Стратегия за развитие
    • Отчети
      • Годишен отчет за 2016 г.
      • Годишен отчет за 2017 г.
      • Годишен отчет за 2018 г.
    • Цени за посещение
    • Тарифа за такси и услуги
    • Профил на купувача
  • Новини
  • Структура
    • Специализиран отдел "Фондове и литературно наследство"
    • Отдел "Експозиции"
      • Къща музей "Иван Вазов"
        • Къща музей "Иван Вазов"
      • Къща музей "П. К. Яворов"
      • Къща музей "Петко и Пенчо Славейкови"
      • Къща музей "Никола Й. Вапцаров"
      • Къща музей "Христо Смирненски"
      • Къща музей "Димитър Димов"
      • Къща музей "Елин Пелин"
      • Къща музей "Емилиян Станев"
      • Литературен кабинет "Иван Богданов"
      • Литературен кабинет "Владимир Башев"
      • Литературен кабинет "Стилиян Чилингиров"
    • Отдел "Връзки с обществеността"
    • Отдел "Финансово-стопански"
  • Виртуални разходки
    • Къща музей "Пейо Яворов"
    • Къща музей "Славейкови"
    • Къща музей "Никола Вапцаров"
    • Къща музей "Иван Вазов"-София
    • Къща музей "Димитър Димов"
    • Литературен кабинет "Стилиян Чилингиров"
  • Мобилни изложби
    • “Да видят всички по света, че българский народ живее..."
    • “Сама в вечерний път вървя“
    • “Почит към Пенчо Славейков...”
    • "Писатели през фотообектива"
    • "Българската литература - срещи и диалози със света"
    • "Как ще спреш ти мене - волната..."
    • "Димитър Димов в писма и спомени"
  • Контакти
    • Адреси и работно време
  • Проекти
    • EuropeanaPhotography
      • Описание на проекта
    • Norway Grants & EEA Grants
      • Описание на проекта
      • Сайт на проекта
  • Партньори

ОТБЕЛЯЗВАМЕ 71 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА ЕЛИН ПЕЛИН

На 18 юли 1877 г. в село Байлово се ражда един от най-четените и най-обичани български писатели – Димитър Иванов Стоянов, познат на всички като Елин Пелин – първомайсторът на късия разказ. Той е най-малкият син на дядо Йото Варджията, единственият грамотен човек в селото, който въпреки скромното си битие, успява да даде добро за времето си образование на своите деца. В семейството на малкия Димитър книгата е на почит, но истинската му детска страст е рисуването. Въпреки своя талант, не е приет в Рисувалното училище. Но онова, което не успява да изобрази с четката, писателят постига по съвършен начин с помощта на писаното слово.

Първите си сериозни разкази и стихове Елин Пелин пише още като ученик. Подписва произведенията си с различни псевдоними, но става известен със сладко-горчивото „елин пелин“, чуто от една народна песен.

Първият му том с разкази е издаден през 1904 г., а вторият – през 1911 г. Автор е на повестите „Земя“, „Гераците“ и „Нечиста сила“. Елин Пелин е автор и на сборниците „Черни рози“, „Под манастирската лоза“, „Аз, ти, той“, „Пепел от цигарите ми“, „От прозореца“. Хумористичното му творчество е посветено на шопите.

С основание Елин Пелин е наричан „бащата на българската детска литература“. За децата той пише стихове, поеми, разкази. Изпод талантливото му перо се ражда първият детски фантастичен роман в две части – „Ян Бибиян – историята на едно хлапе“ и „Ян Бибиян на Луната“.

Елин Пелин е първият уредник на къща музей „Иван Вазов“ в столицата, като заема това място до пенсионирането си през 1944 г. През 1920, 1921 г. и 1940 г. е Председател на съюза на българските писатели, а през 1941 г. става член на Българската академия на науките. Винаги, когато имал свободно време, писателят ходел на лов. Така той се срещал с различни хора – пастири, работници по полето – разговарял с тях и след това описвал интересните истории, които му разказвали.

Произведенията на един от класиците на българската литература са преведени на 48 езика. След Иван Вазов той е най-популярният и най-често превеждан автор. И ние трябва да сме горди от този факт, да четем и препрочитаме творбите на Елин Пелин, за да открием за себе си онова, което е открил и той в „Гераците“ – че трябва да запазим нещо от миналото, когато тръгваме към бъдещето, за да не загубим своята човечност.

Елин Пелин умира на 3 декември 1949 г. от инфаркт. Гробът му се намира в Централен гробищен парк – София.

Евгения Радева, уредник в къща музей „Елин Пелин“ – с. Байлово


 3 декември 2020 г. 


 

От 28 ноември до 21 декември 2020 г., на основание Заповед РД-О1-67/25.11.2020 г. на министъра на здравеопазването, се преустановяват посещенията в къщите музеи и литературните кабинети в структурата на Националния литературен музей!



 

 

ОТБЕЛЯЗВАМЕ 58 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА СТИЛИЯН ЧИЛИНГИРОВ

Стилиян Хаджидобрев Чилингиров е роден в Шумен на 26 октомври 1881 г. в семейство на занаятчия. Завършва педагогическо училище в родния си град като едновременно с това помага на баща си в обущарската работилница. Работи още в местната тютюнева фабрика, като телеграфист на гарата в Провадия и като учител в с. Мечка, Русенско.

През 1904 г., завършва педагогика в Софийския университет и заради показани отлични резултати, проф. Иван Шишманов го изпраща в Германия, където Чилингиров специализира литературна история. През периода 1909 – 1911 г. е преподавател във Втора мъжка гимназия в София, след което е назначен за библиотекар, главен библиотекар, поддиректор и директор на Народната библиотека, където работи повече от единадесет години.

Стилиян Чилингиров има изключителни заслуги за развитие на библиотечното дело в страната. Изработва „Правилник на Народната библиотека“, създава се „Архив на българската книга“. Обръща особено внимание на отдел „Ръкописи и старопечатни издания“, полага големи грижи за „Ориенталския отдел“, поставя началото на колекцията „Графичнии издания“. Под негово ръководство до 1922 г. е завършен фишовия систематичен и азбучен каталог на Народната библиотека, създава се „Опис на старопечатните издания“ и бюлетин „Български книгопис“.

По време на Балканската война е военен дописник към щаба на Втора българска армия, а през 1917 г. участва в научна експедиция, с цел проучване на Добруджа, организирана от Главния щаб на Българската армия. Член е на Поморавския народо-просветен комитет, създаден през 1917 г. и активен сътрудник на Вътрешната западнокрайска революционна организация. През целия си живот Стилиян Чилингиров защитава със слово и с дела останалите извън пределите на Родината българи в Западните покрайнини, Македония, Тракия и Добруджа.

Големи са заслугите на писателя и за развитие на читалищното дело в страната. Подпредседател и председател е на Върховния читалищен съюз (1941 - 1944). През същия период е председател и на Съюза на българските писатели, създаден още през 1923 г. с негово участие.

Стилиян Чилингиров е изключително продуктивен автор. Сред най-значимите му трудове са „Българските читалища преди Освобождението. Принос към историята на Българското Възраждане“ (1930), „Какво е дал българинът на другите народи“ (1938, 1939, 1941, 1995). Чилингиров е автор на повече от 100 самостоятелни издания, сред които множество стихосбирки: „Блянове и тъги“ (1901), „Еднаж да съмне“ (1907), „На ранина“ (1911), „Песен за селяка“ (1914), „За род и чест“ (1915) и др. През 1929 г. пише биографичните очерци „Драган Цанков“, „Неофит Рилски“, „Добри П. Войников“, „Васил Друмев“. „Панайот Волов” (1942). Автор е на „Добруджа и нашето възраждане (културно-исторически издирвания)“ (1917), „Равна Добруджа. Пътни бележки и впечатления“ (1920), „През Македония“ (1942), „Поморавия по сръбски свидетелства“ (1942), „Маджари и поляци в Шумен“ (1943, 1999). Негови са романите „Хляб наш насущний“ (1926), „Деца на ада“ (1932), „Невиждан враг“ (1936), „Рибена кост” (1938), „До коле, Господи” (1939) „Несретник” (2006).

Автор е на много книги за деца: „Ела, слънчо, от горица. Люлчини песни“ (1934), „Майчини песни. Книга за бебета“ (1935), „Слънчова мъка“ (1935), „Детски дни“ (1938), „Всезнайко“ (1939), „Чудната кутия“ (1940), „Жабок с подкови. Наши и чужди приказки“ (1941) и др.

Оставя спомените: „Иван Вазов отблизо и далеч“ (1953) и „Моите съвременници“ (1955), „Минало и преживяно“. Съставител е на „Славянска антология“ (1910), сборника „Прослава на Иван Вазов“ (1921), „Помен за Иван Вазов“ (1922), христоматии и читанки за прогимназиите.

От 1924 г. до смъртта си на 23 ноември 1962 г. Стилиян Чилингиров живее и работи на бул. „Бирюзов“ №37 (дн. бул. „Княз Ал. Дондуков“ №95 Б) в столицата. През 1968 г. домът на писателя е обявен за паметник на културата, но по-късно сградата е разрушена и на нейното място е издигната жилищна кооперация. През 1985 г. екип специалисти от Националния литературен музей, под ръководството на проф. Алебрт Бенбасат, възстановява работния кабинет на писателя в специално определено за целта помещение на партерния етаж на сградата. Така се създава литературно-мемориалния кабинет „Стилиян Чилингиров“, който днес съхранява изключително богата и разнообразна по съдържание библиотека на Стилиян Чилингиров, съдържаща над 21 000 тома книги и периодика на различни езици.

Ценна част от тази библиотеката са многобройните книги с автографи от почти всички видни писатели, живели и творили в края на ХІХ и първата половина на ХХ в. Тук е и неговата колекция от старопечатни издания от края на XVIII в. до Освобождението. Сред тях са ценни първи издания на „Огледало“ на Кирил Пейчинович (1816), „Рибния буквар“ на д-р П. Берон (1824), издания на „Неделника“ на Софроний Врачански и др.

Значителен дял от личната библиотека на писателя представляват книгите на сръбски език или тези от сръбски и чужди автори, посветени на историческото минало на сърбите. Голяма част от тези книги той получава като дар от Белградската библиотека в знак на признателност, че е помогнал за спасяването на книжния ѝ фонд по време на Първата световна война.

Документите в архивния фонд на Стилиян Чилингиров, които се съхраняват в мемориалния кабинет на писателя, са дарени от неговите внуци след създаването му през 1985 г. Ценна е и колекцията от художествени произведения, рисувани от майстори на четката като Петър Морозов, Хараламби Тачев, Райко Алексиев и др.



 

На 29 октомври 2020 г. (четвъртък), от 11.00 часа, Националният литературен музей организира поклонение по повод 106 години от смъртта на Пейо К. Яворов.

Нека заедно се поклоним пред паметта на големия поет и революционер, на гроба му, намиращ се в Централни софийски гробища, в непосредствена близост, до храма „Успение Богородично“.

 

Ще дойдеш ти, очакван ден.

Изгубих аз човешка мощ

в безсъница през дълга нощ.

Ще дойдеш ти, спасител-ден.

Разметнал пурпур и лъчи,

към вечността повил очи,

зора ще зазориш над мен.

(Пейо Яворов, „Ще дойдеш ти“)

 


 


 

ИЗЛОЖБА С НЕПОЗНАТИ РИСУНКИ НА ИЛИЯ ПЕТРОВ СЕ ОТКРИВА В ХАСКОВО
На 20 октомври 2020 г., от 17:30 часа, в Художествена галерия "Форум" - Хасково ще бъде открита изложбата на Националния литературен музей "Илия Петров - непознати рисунки". В експозицията ще бъдат представени 42 творби на художника, рисувани през 40-те години на ХХ век и дарени през 1994 г. на къща музей "Емилиян Станев" (Национален литературен музей) от Надежда Станева.
Сюжетно-тематичният кръг на рисунките е в унисон с многостранните интереси на художника. В полезрението на даровитото му око попадат както битовата и трудовата тема – селска и градска, така и портретът, голото тяло, анималистиката. Интерес представляват и рисунките по конкретни литературни сюжети, сред които са сериите с възрожденска тематика и от Отечествената война. Заедно с бързите, непретенциозни скици, някои от които правени с молив и сангин, те оформят сбирка с висока историко-художествена стойност.
Изложбата ще бъде открита от директора на Националния литературен музей - Атанас Капралов и ще гостува в Хасково до края на октомври 2020 г.


More Articles...

  1. поезия сбж
  2. конкурс уредник 2020
  3. еде 2020
  4. да бъде ден център 2

Page 2 of 47

  • Start
  • Prev
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • Next
  • End

Link1 | Link2 | Link3

Copyright © 2014. All Rights Reserved.

This site created by ArsovImage.