ЛЯТНА ДЕТСКА ЛАБОРАТОРИЯ „САПУНЕНО МЕХУРЧЕ“ ОТВАРЯ ВРАТИ В КЪЩА МУЗЕЙ „ДИМИТЪР ДИМОВ“
През август 2021 г. къща музей „Димитър Димов“ към Националния литературен музей очаква с нетърпение своите най-малки посетители – деца от 1 до 4 клас, в лятната лаборатория „Сапунено мехурче“. Името не е избрано случайно – така се нарича първата лаборатория, която Димитър Димов прави в една барачка в двора на къщата, където живее със семейството си, след пристигането им в София през 1919 г. В следващите години бъдещият голям писател и учен се опитва да пренася и обогатява лабораторията си по химия, но майка му се страхува от злополуки и винаги крие или изхвърля събраните от децата колби, епруветки и химически реактиви.
Днес музеят, намиращ се в дома, в който писателят прекарва последните 12 години от живота си, съхранява неговата лаборатория по химия, уреди по физика и радиотехника, апаратура по фотография. Архивът пази ръкописи, снимки, кореспонденция, статии, лекциите му по анатомия, зоология, както и богата библиотека с научна и художествена литература.
Детската образователна програма ще бъде с времетраене 1 час и ще включва любопитни демонстрации и занимания от областта на химията, физиката, биологията, фотографията и литературата, съобразени с възрастта на участниците! Разбира се, ще правим заедно и сапунени мехурчета по специалната рецепта на Димитър Димов!
Малките посетители ще имат възможност да се запознаят с интересни факти от биографията на писателя – къде и как е преминало детството му, какво е обичал да чете, на какви игри е играел, какъв ученик е бил. Във временна витрина на музея ще бъдат експонирани и малко познати материали от архива на Димов, свързани с неговите детски интереси и занимания.
Лятната лаборатория „Сапунено мехурче“ ще бъде отворена от 2 август до 2 септември 2021 г., всеки работен ден, от 10:00 до 17:00 ч. Посещенията ще се осъществяват след предварително записване, не по-късно от предходния работен ден, на тел: 0878 864 111, е-mail: This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it. или чрез съобщение на страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/muzeidimov .
С цел осигуряване на безопасна и здравословна среда, ще се допускат групи до 5-6 души. Носенето на лична предпазна маска за лице е задължително!
Очакваме Ви!
***
Къща музей „Димитър Димов“ се намира на ул. „Кръстьо Сарафов“ 26 в столичния квартал „Лозенец“. Вход за посещение: 5 лв. За ученици, студенти и пенсионери – 3 лв. Всеки последен четвъртък от месеца входът е свободен.
За контакти и допълнителна информация: д-р Милена Катошева, главен уредник на къща музей „Димитър Димов“, тел. 0878 864 111.
„ДА ВИДЯТ ВСИЧКИ ПО СВЕТА, ЧЕ БЪЛГАРСКИЙ НАРОД ЖИВЕЕ!...“
На 15 юли 2021 г. (четвъртък) – от 11.00 ч. в Националния музей „Земята и хората“, Националният литературен музей представя фотодокументалната изложба „Да видят всички по света, че българский народ живее!...“. Тя е създадена по повод на 150-годишнината от издаването на т.нар. „Славейкова библия“ в Цариград през 1871 г.
С богат подбор от експонати, част от които се показват за първи път, изложбата пресъздава динамичните възрожденски времена, когато общобългарският стремеж към просвета, благоденствие и свобода се изразява във всенародното усилие за отваряне към света, за духовно обогатяване и въздигане на човека.
Експозиционните сюжети, организирани в различни платна, включват най-значимите периоди от развитието на българската културна история: създаването на глаголическа азбука от светите братя Кирил и Методий; преводите на Светото Писание на старобългарски език, поставило у нас началото на книжовност с общоевропейска и общочовешка значимост; появата на графичната система на кирилицата, възникнала в Преславската книжовна школа и изместила глаголицата към края на Х и началото на ХІ век, с която днес си служат милиони хора по света (от 1 януари 2007 г. кирилицата стана третата официална азбука на Европейския съюз след латиницата и гръцката азбука); съхраняването на българската книжовност през вековете на чуждо владичество – официална османска власт и гръцко духовно влияние; първите емблематични фигури на Българското възраждане, повели народа в борбата за новобългарска просвета и духовна и политическа независимост...
Значително място в изложбата е посветено на видния ни възрожденец и книжовник Петко Рачов Славейков. Поет и писател, преводач и даровит публицист, автор на над 60 книги, борец за национална църква, участник в борбите за първа българска конституция, министър, издател, вестникар... Една истинска ренесансова, енциклопедична личност.
Тематичен акцент на изложбата е издаването на „Славейковата Библия“. Обединил Стария и Новия завет, този цялостен превод на Библията на модерен български език излиза през 1871 г. под ръководството на Петко Славейков след дългогодишен съвместен труд с американските мисионери д-р Алберт Лонг, д-р Илайъс Ригс и просветния деец Христодул Костович Сичан-Николов.
Именно това ключово събитие довежда до окончателното налагане на източния български говор като основа на книжовния български език и има огромно значение за оформянето на националната ни лексика, етнос и култура.
Наситена с богата фактология, документалната експозиция ни дава възможност да научим и нещо повече за продължителите на Славейковото дело, за сътвореното от неговите близки – духовни аристократи, чийто родов герб е единствено поезията.
Във връзка с годишнината Националният литературен музей и къща музей „Иван Вазов" в столицата организират възпоменателно тържество, което ще се проведе на 9 юли т.г. от 11:00 часа пред паметника на Иван Вазов в градинката на столичния храм „Света София".
Думи на признателност, почит и поклон към народния писател ще произнесат Атанас Капралов, директор на Националния литературен музей, поетесата Надежда Захариева и д-р Елена Алекова. Осемгодишната Димана Дамянова от столичното Народно читалище „Д-р Петър Берон – 1926 г." ще изпълни „Аз съм българче" на Иван Вазов, а Йоана Николаева, ученичка в Певческа школа „Стефан Кънев – Калинка Згурова" ще представи Вазовата „Молитва".
НАЦИОНАЛНИЯТ ЛИТЕРАТУРЕН МУЗЕЙ В „ЕВРОПЕЙСКА НОЩ
НА МУЗЕИТЕ – 2021“
На 3 юли (събота) 2021 г. ще се проведе 17-ото издание на „Европейска нощ на музеите – София“. Организатори са Френският институт в Бългaрия, Министерство на културата и Столична община. В инициативата ще участват повече от 40 музеи и галерии, които ще се включат с изложби, концерти, ателиета и разнообразни арт прояви. Събитието се организира с подкрепата на BNP Paribas и Schneider Electric.
За поредна година Националният литературен музей участва в „Европейската нощ на музеите“, като посетителите ще могат да разгледат постоянните експозиции на къщите музеи, включени в картата под номера: 18. „Иван Вазов“, 19. „Никола Й. Вапцаров“, 20. „Петко и Пенчо Славейкови“ и 21. „П. К. Яворов“.
Специално за „Нощ на музеите – 2021“, от 19:00 ч., в залите на „Високото пространство“ на къща музей „Никола Й. Вапцаров“ ще бъде открита изложба с фотографии на Николай Трейман – „Светлописи по Яворов в последния дом на Вапцаров“.
Посещенията в постоянните експозиции на къщите музеи ще се осъществяват при спазване на действащите противоепидемични мерки. Допускат се до 10 души едновременно, а в къща музей „Пейо К. Яворов“ – до 5 души.
Работното време ще бъде от 18:00 до 22:00 ч.
Вход свободен.
ПАМЕТНА ВЕЧЕР, ПОСВЕТЕНА НА ПОЕТА ПЕТКО БРАТИНОВ, ОРГАНИЗИРА НАЦИОНАЛНИЯТ ЛИТЕРАТУРЕН МУЗЕЙ
На 23 юни (сряда) 2021 г. от 18:00 ч. в дворното пространство на къща музей „Пейо К. Яворов“ (ул. „Г. С. Раковски“ 136) ще се проведе литературна вечер, посветена на поета Петко Братинов. На събитието ще бъде представена книгата „Аз бях самотен войник“ (Изд. „Виджи“, съст. Лилия Николова и Бойко Беленски), издадена в памет на поета. Сборникът, който излиза под егидата на Националния литературен музей и с финансовата подкрепа на Министерство на културата, включва поезия, публицистика, интервюта, размисли на Петко Братинов, спомени за него, рецензии за негови книги, посвещения и др.
В литературната вечер ще вземат участие Атанас Капралов – директор на Националния литературен музей, Бойко Беленски - съставител, Боян Ангелов – председател на Съюза на българските писатели, Елена Зографова – председател на НЧ „Бели брези - 2007“, полк. о.з. Славчо Димитров, полк. о.з. Киро Киров, Нина Дикова и други автори, включени в изданието.
***
Петко Братинов е роден на 13 септември 1939 г. в с. Горна Росица, Севлиевско. Учи право и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи в Радио София, във в. „Народна младеж“, в.„Пулс“, в. „Литературен фронт“, сп. „Български воин“. Бил е и. д. директор на Националния литературен музей (1990 – 1991), дългогодишен директор на Издателство „Български писател“и председател на Творческия фонд на СБП. Автор е на 15 книги със стихотворения и поеми, а стиховете му са превеждани на руски, френски, английски, испански, арабски, унгарски, полски, чешки и монголски език... Носител е на националната литературна награда „Пеньо Пенев“ (2006) и националната награда за поезия „Иван Нивянин“ (2011).Умира на 1 юни 2019 г.