ИЗЛОЖБА, ПОСВЕТЕНА НА ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА, ГОСТУВА В ПАЗАРДЖИК
На 14 април 2022 г., четвъртък, от 17.30 ч. в къща музей „Константин Величков“, обект на Регионален исторически музей – Пазарджик (ул. „Теодор Траянов“ №6), ще бъде открита изложбата на Националния литературен музей „Как ще спреш ти мене – волната…“, посветена на живота и творчеството на „звездната“ Багряна. През 2022 г. се навършват 95 години от издаването на емблематичната първа стихосбирка на Гранд дамата на българската поезия.
В 22 винилови постера изложбата разказва духовните пътешествия на Вечната и Святата. Древният порив на „Амазонката“ в странстванията ѝ по земя, море и небе е великата страст на поетесата, наградена в библейската си възраст с уникалната си втора среща с най-рядката звезда – Кометата. Всъщност още преди да се роди, Багряна е под знака не просто на пътуването, а на Полета! Сред най-ярките ѝ детски спомени е разказът на родителите ѝ за Първото българско изложение в Пловдив през 1892 г. с техническите му чудеса и знаменития балон на Йожен Годар, полетял над града на тепетата. Поетесата му посвещава късната си поема за Стария град.
Знаковите пътувания на Багряна, родили шедьоври като „Стихии“, „Моята песен“ и паметни стихотворни цикли като „Бретан“, „Словенски вечери“, „Париж-Венеция“, Турския, Ливанския и Бразилския, са представени в цялото богатство на междукултурните диалози, чиято посланица е една от най-талантливите и красиви българки на всички времена. Малко известни и премълчавани литературно-исторически сюжети са разкрити документално – от митичното „бягство“ на Багряна и Боян Пенев към стихиите на Бретан, през приятелствата със сръбските и словенски творци, неподвластни на политическите конюнктури, та до истинската версия за гостуването в Рио де Жанейро и срещата ѝ с Педро и Дилма Русеви през 1960... За ценителите на историята са представени и ред непознати факти за гражданката Багряна: участието ѝ в защитата на българските евреи; помощта ѝ за освобождаването от концлагер на писателя комунист Асен Босев преди 1944 г. и на анархиста Делчо Василев след 1944 г. и др. Не са премълчани флиртът на голямата ни поетеса с властта след 9 септември, пътуванията ѝ до Москва, конгресите за мир и форумите на жените из цял свят…
Изложбата може да бъде посетена до 31 май 2022 г. всеки делничен ден от 9.00 до 17.00 ч.
НАЦИОНАЛНИЯТ ЛИТЕРАТУРЕН МУЗЕЙ ОТБЕЛЯЗА СВЕТОВНИЯ ДЕН НА ПОЕЗИЯТА СЪС ЗНАМЕНАТЕЛЕН РЕЦИТАЛ ПО СТИХОВЕ НА БЪЛГАРСКИ И СВЕТОВНИ ПОЕТИ
На 21 март – Световния ден на поезията, в къща музей „Никола Й. Вапцаров" в столицата Националният литературен музей проведе литературно-музикална вечер, за участие в която бяха поканени поети, членове на Съюза на българските писатели и българския ПЕН клуб.
Събитието бе открито от директора на НЛМ Атанас Капралов, който подчерта, че Вапцаров, символичният домакин на срещата, е един от световните български поети, удостоен с Почетната награда за мир посмъртно, след края на Втората световна война (връчена е на майка му Елена Вапцарова на Втория световен конгрес на мира във Варшава през 1953 г.). Той припомни също, че Световният ден на поезията е учреден през 1999 г. – на 30-та сесия на Генералната асамблея на ЮНЕСКО. Атанас Капралов поздрави участниците от името на председателя на българския ПЕН клуб Здравка Евтимова. С изпълнение на своя творба и стихотворение на руския поет Александър Блок директорът на НЛМ даде старт и на поетическия маратон, продължил близо два часа.
Председателят на СБП Боян Ангелов припомни знаковата среща между българския книжовник Климент Охридски и българския владетел цар Борис Първи Покръстител през IХ век и други знаменателни факти от нашата културна история и поздрави участниците във вечерта с пролетните празници. Освен свое стихотворение, той прочете и творба на немския поет Андреас Грифиц в свой превод.
Началото на литературното четене поставиха с музикални изпълнения бардовете Иван Христов и Петър Чухов. В последвалия рецитал свои стихове прочетоха Недялко Йорданов, Надежда Захариева, Георги Константинов, Бойко Ламбовски, Аксиния Михайлова, Иван Есенски, Елена Алекова, Димитър Милов, Румен Спасов, Амелия Личева, Илко Славчев, Анжела Димчева и Калоян Христов. Всеки от тях рецитира творби на свои любими поети, сред които Уилям Шекспир, Франсоа Вийон, Шандор Петьофи, Емили Дикинсън, Жак Превер, Николай Гумильов, Сергей Есенин, Георгий Иванов, Георгий Адамович, Христо Фотев, Борис Христов, Константин Кавафис, Корнелиус Платялис и Вислава Шимборска.
В хода на поетичния рецитал прозвуча и древната максима, че когато оръжията говорят, Музите мълчат. Но провеждането на събитието повече от красноречиво показа, че оръжията, колкото и силно да говорят, не могат да заглушат дори шепота на Музите.
ПОЕЗИЯ И МУЗИКА В ПЪРВИЯ ДЕН НА ПРОЛЕТТА
На 21 март 2022 г. (понеделник), в Деня на пролетното равноденствие и Световен ден на поезията, Националният литературен музей организира литературно-музикална вечер, от 18:00 ч., във „Високото пространство“ на къща музей „Никола Вапцаров“ (София, ул. „Ангел Кънчев“ № 37).
Събитието ще бъде открито от директора на Националния литературен музей Атанас Капралов. Поздрав към участниците и гостите ще отправят председателят на българския ПЕН клуб Здравка Евтимова и председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов.
Вечерта ще продължи с музикални изпълнения на поетите Иван Христов и Петър Чухов. Свои стихове и стихове на любими световни творци ще прочетат Недялко Йорданов, Надежда Захариева, Георги Константинов, Атанас Звездинов, Бойко Ламбовски, Аксиния Михайлова, Иван Есенски, Димитър Милов, Амелия Личева, Илко Славчев, Анжела Димчева, Калоян Христов и др.
Водещ на събитието - д-р Елена Алекова.
НАЦИОНАЛНИЯТ ЛИТЕРАТУРЕН МУЗЕЙ ГОСТУВА В ЧИРПАН С ИЗЛОЖБА ЗА ПОЕТЕСАТА МАРА БЕЛЧЕВА
На 17 март (четвъртък) 2022 г., от 17:00 часа, в експозиционната зала на къща музей „Пейо К. Яворов" – Чирпан ще бъде открита гостуващата изложба на Националния литературен музей „Сама в вечерний път вървя". Събитието е посветено на 85-та годишнина от смъртта на Мара Белчева (16 март 1937 г.). Документалната експозиция представя българската поетеса не само като спътница на големия ни писател Пенчо Славейков, но и като талантлив творец, преводач, обаятелна жена, преминала през своя житейски път с гордо вдигната глава.
В 20 документални пана са проследени: семейната среда, в която се ражда една от първите български поетеси през 1898 г. в Севлиево; детските години, следването във Висшия девически пансион във Виена, където изучава музика и литература; краткият брак с Христо Белчев, поет и държавник, убит на 15 март 1891 г.; Мара Белчева като придворна дама в двореца на княз Фердинанд; годините на следване в Женевския университет (1894 – 1897 г.) Представена е духовната връзка между големия ни поет Пенчо Славейков и неговата муза, която остава вдъхновение за него до последния му дъх на 28 май 1912 г. в Брунате, Италия. Проследени са последните години от живота на обаятелната поетеса, преживени в бедност, творческите връзки с д-р К. Кръстев, Боян Пенев, Андрей Протич, Дора Габе...
Изложбата, чийто автор е Румяна Пашалийска, художествено оформление – Ивелина Велинова, ще бъде представена от Здравка Никовска, гл. уредник на къща музей „Петко и Пенчо Славейкови" към Националния литературен музей.