Адрес: гр. София, кв. Лозенец,

ул. „Кръстьо Сарафов“ № 26

тел. 0878 86 41 11

 

 

Домът на Димитър Димов е превърнат в музей през 1969 г., три години след смъртта на писателя. Със създаване на Националния музей на българската литература през 1976 г., къща музей „Димитър Димов“ става част от неговата структура.

Музеят е запазил обстановката на жилището, в което писателят прекарва последните 12 години от живота си. Апартаментът включва работен кабинет, лаборатория и документална експозиция, проследяваща моменти от живота и творческия път на Димитър Димов.

В музея е събран архива на писателя – ръкописи, документи, материали, свързани с научната му дейност, богат фотоархив, лични вещи, апаратура по химия, физика, радиотехника и фотография. Запазена е и личната му библиотеката с над 3000 тома книги.

 

Димитър Димов – кратка биографична справка

Димитър Димов е роден на 25 юни 1909 г. в Ловеч, в семейството на Веса Харизанова и Тотьо Димов – поручик от 14-ти пехотен Македонски полк. Тотьо Димов загива в сражение, няколко дни преди края на Междусъюзническата война, а пет години по-късно Веса Харизанова сключва брак с офицера Руси Генев.

Димитър Димов прекарва детството си в Дупница. През 1919 г. семейството се премества в София и Димов учи последователно в Народно основно училище „Васил Априлов” и в Първа мъжка софийска гимназия.

През есента на 1928 г. Димитър Димов постъпва във Ветеринарно-медицинския факултет на Софийския университет, откъдето през 1934 г. се дипломира като доктор по ветеринарна медицина. В продължение на пет години практикува професията си като участъков ветеринарен лекар в селата: Борима (Троянско), Лева река (Трънско), Ваксево (Кюстендилско), Кнежа (Оряховско) и в Бургас. На 24 март 1939 г. постъпва на работа като асистент по анатомия, хистология и ембриология на домашните животни във Ветеринарномедицинския факултет на Софийския университет. В самия край на 1938 г. излиза от печат и първият му роман – „Поручик Бенц”, издадена от Добромир Чилингиров.

В периода януари 1943 – март 1944 г. Димитър Димов е на специализация в Института „Рамон и Кахал” в Мадрид. Едногодишният престой в Испания донася на Димов не само постижения в научно-изследователската му работа, но и силни впечатления и преживявания, които стават основа за създаването на нов роман – „Осъдени души” и на няколко пътеписа – „Януарска пролет”, „Кастилска зима”, „Куха Испания”... Пребиваването в Мадрид слага началото и на едно голямо приятелство – с испанския писател, литературен критик и преводач Хуан Едуардо Сунига.

През 1946 г. доц. Димитър Димов заминава за Пловдив, където е назначен за ръководител на Катедрата по анатомоя и физиология на домашните животни към Пловдивския университет.Тук именно писателят, наред с отговорната работа като преподавател в новосъздаденото висше учебно заведение, пише и своя трети роман – „Тютюн”.

На 31 март 1966 г. Димитър Димов, в качеството си на председател на Съюза на българските писатели, заминава с делегация за Букурещ на среща със Съюза на румънските писатели. Умира внезапно на следващия ден, 1 април, на летището в Букурещ.