„АЗ НЕ ЖИВЕЯ: АЗ ГОРЯ...“

Честване на 143 години от рождението на Пейо К. Яворов в Чирпан

 

Извънредните обстоятелства, при които covid-19 ни наложи да живеем вече почти година, прекъснаха много традиции, отложиха за по-добри, по-здрави времена много празници на духа и културни прояви. Но традицията за отбелязване на рождения ден на един от най-големите в българската литература, най-обичаният от българите поет Пейо К. Яворов, заложена още през 1968 г., въпреки това не прекъсна. Честването бе организирано от Община Чирпан, къща музей „Пейо К. Яворов“ и Фондация „Яворов“. Два са акцентите в него – 120 години от излизането на първата Яворова стихосбирка „Стихотворения“ (1901) и 110 години от първото издание на пиесата му „В полите на Витоша“ (1911).

Аз не живея: аз горя. Непримирими

в гърдите ми се борят две души...

„Две души“. Това стихотворение звучи всяка година на 13 януари в двора на родната къща на поета. Прозвуча и тази година в изпълнение на Минчо Денев, ученик в 11-клас от СУ „П. К. Яворов“ в Чирпан, и не остави равнодушни присъстващите граждани и гости на града, сред които бяха директорът на Националния литературен музей Атанас Капралов, Областният управител на Стара Загора Гергана Микова, заместник-областният управител Красимир Червилов, председателят на Общинския съвет Иван Станчев, заместник-кметът на Стара Загора Милена Желева и др.

„Тук преди 143 години се роди Пейо Тотев Крачолов. От тук той пое към голямата поезия, белязан да намери в сърцата ни вечност и бъдеще със своя талант...“ С тези думи започна словото си Златина Колева, директор на къщата музей „Пейо Яворов“, пред бюста паметник на поета. Тя изрази съжаление, че за първи път в историята на Яворовите януарски дни победителите от ежегодните конкурси не са се събрали, за да преумножат вдъхновението си от докосването до Яворов и неговото творчество, и оповести победителите в тазгодишния Национален литературен конкурс „И ти си в мене – ти, родино моя“ и Националния конкурс за рисунка „Недорисуван свят“.

 Кметът на Чирпан Ивайло Крачолов запали огъня на Яворовата поезия и факелно шествие тръгна от родната къща на Яворов по ул. „Крачолови“ към грандиозния паметник на поета в градския парк „Яворов“. Шестимата факлоносци ученици не бяха случайни – те са били лауреати в национални и общински ученически конкурси, организирани от къща музей „Пейо К. Яворов“ през годините. Огънят на Яворовата поезия... „Този огън – сподели пред БНТ Тодор Иванов, един от организаторите на честванията и председател на Фондация „Яворов“, – гори в сърцето на всеки чирпанлия, изпълва го със светлина, която озарява и цяла България“.

Пред паметника на поета актьорът Ивелин Керанов, директор на Драматичен театър „Гео Милев“ – Стара Загора, изпълни „Хайдушки копнения“ на Яворов, а

кметът Ивайло Крачолов откри Яворовите януарски дни, като подчерта: „За 53-ти път Чирпан се прекланя пред гениалния Яворов и слага началото на Яворовите януарски дни. Говорейки преди малко за тежката година, която е минала, си даваме сметка, че нашият съгражданин е живял в едни още по-тежки времена“.

Слово за Яворов – поета и човека, гражданина и революционера – произнесе Атанас Капралов. Сам поет, той не спести своя възторг и своята почит към Яворов: „Бог щедро надарява с органичен и неподражаем талант своя чирпански любимец – след вулканично изригналия наш колос Ботев, той събужда и развилнява лавата на другия най-мощен поетичен вулкан на отечеството – Яворов. Словесните първенци на своите страни притежават божествената сила да диктуват лингвистичните норми на настоящето и бъдното, създавайки езика на вечността. След Яворовите „Стихотворения“, „Безсъници“, „Подир сенките на облаците“ нашата поезия счупва тесните национални рамки и запалва своя ярка звезда в европейското поетично небе. Изминаха над сто години от издаването на тези емблематични за литературата ни стихосбирки, но те и до днес са ненадминати с драматичния си заряд и новаторски дух, с всепроникващото в душите ни чувство за трагична, за вселенска обреченост на изповедите“.

Ивелин Керанов изпълни и уводната статия на брой 9 от 6 април 1903 г. на бунтовния лист „Свобода или смърт“, след което пред паметника на Яворов бяха поднесени  венци и цветя на признателност и почит.