НАВЪРШВАТ СЕ 111 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА НИКОЛА ВАПЦАРОВ

На 7 декември 2020 г. отбелязваме 111 години от рождението на Никола Вапцаров. Поетът е издал само една книга в недългия си и трагично прекършен творчески път – „Моторни песни“ от 1940 г. С модерните си стихове, изпълнени с висок хуманистичен заряд и вяра в бъднините на света, Никола Вапцаров получава високо национално и световно признание. Той е единственият българин, носител на световната награда за мир, присъдена му посмъртно през 1952 г. от авторитетно международно жури. Плакетът с гълъба на Пикасо днес е сред най-ценните експонати в софийския музей на поета.

В музея се пази и кръщелното свидетелство, в което е вписана като дата на рождението му – 24 ноември 1909 г. Именно тя става общоприета, макар в различни по-късни документи да са регистрирани различни дати... Това най-вероятно се дължи на факта, че когато Никола се ражда, Банско е още в пределите на Османската империя и общински регистри там не съществуват, а в наличните църковни семейството на Елена и Йонко Вапцарови не е включено като „малочленно“. Едва след 1921 г. жителите на градчето биват официално вписани в нововъведените регистри. Датата, която фигурира в тях, е 26 декември. В училищните документи и в двете лични карти на поета от 1926 и 1938 г. пък е отбелязана датата 28 декември. Макар и кръщелното свидетелство на Вапцаров да е издадено 10 години след раждането му, приемаме, че този пръв документ е валидният.

Малцина знаят и къде точно е родната къща на поета в Банско. Когато посетителите влизат в софийския музей, един от първите експонати, който спира вниманието им, е макетът на достолепна къща. И почти задължително я идентифицират погрешно като дома в центъра на Банско, където днес е музеят на Вапцаров. А това всъщност е къщата на детството му, в която семейството започва да живее от 1913 г., когато Никола е вече 4-годишен. Преди това там е била „бояджийската къща“ (вапцарницата) на Никола Проданичин, дядото по бащина линия, благодарение на чийто занаят фамилното име става Вапцарови...

Къщата, в която са родени и той, и майка му Елена Вапцарова, е непокътната в Банско и днес. Тя е частна собственост, но през летните месеци, при добра воля от страна на Вапцровите потомци, би могла да бъде разгледана зад високите си порти, както го направих аз по покана на г-жа Милка Везева преди две години... Родният дом на поета се намира на малкото мегданче с чешмата на ул. „Марко Теодорович“ (един от дедите на поета). Това е къщата на Милана Везьова, бабата на Никола Вапцаров по майчина линия. Именно в нея е отсядал и Пейо Яворов през 1912 г., когато градчето е освободено от турците и поетът държи пламенна реч пред банскалии в двора на църквата. Елена Вапцарова свидетелства: „През Балканската война Яворов дойде у нас, за да отидат с Йонката доброволци. Приехме го в нашата голяма, хубава одая с четирите слънчеви прозорци...“. Тогава малкият Никола преживява и първата си среща със своя бъдещ граждански и творчески кумир - Яворов. Такъв остава той до самия край на Вапцаровия живот. Красноречива реликва, свидетелстваща за този пиетет, е черната посмъртна маска на трагичния гений на България, която по-младият му събрат по перо знаково е поставил над леглото в своя последен дом на ул. „А. Кънчев“ 37 в София, където днес се намира музеят.

 

Катя Зографова, главен уредник на къща музей „Никола Вапцаров“


07 декември 2020 г.