ОТБЕЛЯЗВАМЕ 71 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА ЕЛИН ПЕЛИН

На 18 юли 1877 г. в село Байлово се ражда един от най-четените и най-обичани български писатели – Димитър Иванов Стоянов, познат на всички като Елин Пелин – първомайсторът на късия разказ. Той е най-малкият син на дядо Йото Варджията, единственият грамотен човек в селото, който въпреки скромното си битие, успява да даде добро за времето си образование на своите деца. В семейството на малкия Димитър книгата е на почит, но истинската му детска страст е рисуването. Въпреки своя талант, не е приет в Рисувалното училище. Но онова, което не успява да изобрази с четката, писателят постига по съвършен начин с помощта на писаното слово.

Първите си сериозни разкази и стихове Елин Пелин пише още като ученик. Подписва произведенията си с различни псевдоними, но става известен със сладко-горчивото „елин пелин“, чуто от една народна песен.

Първият му том с разкази е издаден през 1904 г., а вторият – през 1911 г. Автор е на повестите „Земя“, „Гераците“ и „Нечиста сила“. Елин Пелин е автор и на сборниците „Черни рози“, „Под манастирската лоза“, „Аз, ти, той“, „Пепел от цигарите ми“, „От прозореца“. Хумористичното му творчество е посветено на шопите.

С основание Елин Пелин е наричан „бащата на българската детска литература“. За децата той пише стихове, поеми, разкази. Изпод талантливото му перо се ражда първият детски фантастичен роман в две части – „Ян Бибиян – историята на едно хлапе“ и „Ян Бибиян на Луната“.

Елин Пелин е първият уредник на къща музей „Иван Вазов“ в столицата, като заема това място до пенсионирането си през 1944 г. През 1920, 1921 г. и 1940 г. е Председател на съюза на българските писатели, а през 1941 г. става член на Българската академия на науките. Винаги, когато имал свободно време, писателят ходел на лов. Така той се срещал с различни хора – пастири, работници по полето – разговарял с тях и след това описвал интересните истории, които му разказвали.

Произведенията на един от класиците на българската литература са преведени на 48 езика. След Иван Вазов той е най-популярният и най-често превеждан автор. И ние трябва да сме горди от този факт, да четем и препрочитаме творбите на Елин Пелин, за да открием за себе си онова, което е открил и той в „Гераците“ – че трябва да запазим нещо от миналото, когато тръгваме към бъдещето, за да не загубим своята човечност.

Елин Пелин умира на 3 декември 1949 г. от инфаркт. Гробът му се намира в Централен гробищен парк  София.

Евгения Радева, уредник в къща музей „Елин Пелин“  с. Байлово


 3 декември 2020 г.