ОТКРИВАНЕ НА ЛИТЕРАТУРЕН ЦЕНТЪР „ДА БЪДЕ ДЕН“ ПРИ КЪЩА МУЗЕЙ „ХРИСТО СМИРНЕНСКИ“ – СОФИЯ
На 27 май 2020 г. любителите на българското изящно слово ще имат повод за радостни емоции след седмиците на социална изолация и преустановяване на културните прояви. Тогава ще отвори врати ново културно средище – Литературен център „ДА БЪДЕ ДЕН“ при къща музей „Христо Смирненски“ в столицата.
„Да бъде ден!“ (1922) е емблематичната стихосбирка на поета, която за една година претърпява две издания. В нея начеващият литературен критик Георги Цанев провижда образа на „поет със значителна дарба, поет с буен лиричен темперамент“, който „заслужава нашата радост и буди големи надежди“. Да не забравяме, че тъкмо Георги Цанев става „кръстник“ на книгата – той именно предлага на Смирненски заглавието „Да бъде ден!“, след като прочита едноименното стихотворение в ръкопис.
Предвижда се Литературният център да обхване всички сфери на изкуството и културата, като обединителният акцент на всяка проява ще бъде личността на Христо Смирненски и неговото творчество. Дали ще бъде музикално-поетичен рецитал, отбелязване на юбилейна годишнина на творци на културата, театрални срещи, кафе театър, представяне на нова книга, изложба, творческо ателие, среща с ученици, открит урок или гостуване на библиотеки, читалища, училища, клубове и други обединения, носещи името на гениалния юноша, задължително при всички прояви ще е в началото да звучи неговото слово. Гостът ще рецитира любимата си творба от Христо Смирненски.
Литературният център „ДА БЪДЕ ДЕН“ ще бъде открит от директора на Националния литературен музей Атанас Капралов. Актрисата Богдана Вульпе, дългогодишен сътрудник на къщата музей с рецитали по стихове на Христо Смирненски, ще изпълни знакови негови творби.
Първият гост на Центъра е поетесата Надежда Захариева. Срещата с нея е под наслов „ДУША НА ДЛАН“.
Водеща е Елена Алекова, главен уредник на къщата музей „Христо Смирненски“.
Заповядайте на 27 май 2020 г. в двора на музея на ул. „Овче поле“ 116. Начало 18 часа.Събитието ще се проведе при спазване на противоепидемичните мерки и указания на Министерство на здравеопазването за работа с посетители в условията на Covid-19.
(Как се стига до нас: с метро – метростанция „Опълченска“; тролей 1 и 5, автобус 60 и 74 – сп. „Улица „Пиротска“, трамвай 22 – спирка „Улица „Одрин“, и др. Улица „Овче поле“ е пресечка на ул. „Пиротска“ в посока кв. „Люлин“.)
Напусна ни писателят Никола Инджов
(1935 - 2020)
Поет, белетрист, публицист, преводач от висока проба. Общественик и родолюбец. От онези, които се срещат рядко днес. Словото за него бе перо и меч. Смисъл и съдба.
Роден е на 30 септември 1935 г. в Бургас, в семейството на бежанци от Беломорска Тракия. Този факт белязва цялото му творчество, пренесло носталгията на прокудените през годините от 1913-а до днес: „Родината в човека е по-необятна от родината в пространството! В пространството родината може да се загуби... Страшно е, но е още по-страшно, ако родината престане да съществува в човека, ако изчезне от него или ведно с него“.
Работи като редактор и главен редактор на множество списания („Отечество”, „Родолюбие”, „Картинна галерия”) и вестници („Литературен фронт”, „Литературен вестник”, „Камбана”, „Тракия”), както и на отговорни длъжности в Радио София, БНТ, посолствата ни в Куба и Мексико, СБП и др.
Носител е на множество международни и национални литературни награди и почетни отличия.
Автор е на над 30 книги с поезия, проза, есеистика и публицистика, сред тях: стихосбирките „Предчувствие”, „Дългосвет”, „Всекидневен човек“, „Лунна родина“, „Странник“, „Останали стихотворения“, „Едни и същи думи“ и др.; романите „Попътна повест“, „Възречени от Манастър“, „По следите на норвежеца“, „Душа на друг човек“; есеистико-публицистичните книги „Всекидневно човечество“, „Отдалече път и надалече“, „Всекидневен човек, всекидневно човечество. Разговори с Никола Инджов“ (в съавторство с Димитър Костадинов), „Приписки към времето“, „Българогласни. Българокръвни. Българоглави“. Тракийски идеи, съдби и събития”, книги за СССР, Армения, Куба, Америка и др. В негов превод от испански, португалски, руски и сърбо-хърватски езици излизат стихове на Александър Прокофиев, Виктор Хара, Пабло Неруда, драмата „Фуенте овехуна“ на Лопе де Вега, поезия на маите и ацтеките, поезия на убити латиноамерикански поети, латиноамериканска доколумбова, класическа, съвременна и устна днешна поезия и др.
Като всеки истински писател Никола Инджов сля в едно слово и дело, поезия и живот. Не се отказа от идеите на своята младост до край. Съхрани до край верността си към отечеството, което знаем днес, и към онова отечество, по неговите думи, „останало извън пределите на държавата, но съхранено в пределите на днешни хора“. Затова стихотворението си от 1966 г. той постави като мото към романа на носталгията си „Възречени от Манастър”, излязъл в началото на 21-и век:
Пред мене няма никой вече,
отиде си и моят род.
Той бе възрасъл с праживот
и бе с праимена възречен.
Върху калековци и лели
земя отдавна се пласти
и аз ги спомням по черти,
които в мен са се прелели.
Лицето ми наполовина
е там, оттатък, и мълчи,
но в синовете ми личи
все още образ непреминал.
Прилитат по дъждовно време
човеци ангелски в света
и преродени от смъртта
обземат ми живота земен.
Кръвораздел се в мен разсейва
и аз съм неизменно друг:
на север – породен от юг,
на юг – преиначен от север.
Предвид извънредното положение, поклонението пред писателя, общественика и човека Никола Инджов ще извърши всеки сам в душата си.
Неговото последно желание е прахът му да бъде разпръснат над Бяло море.
Бог да го прости!
Мир на праха му!