„АЗ НЕ ЖИВЕЯ: АЗ ГОРЯ...“
Честване на 143 години от рождението на Пейо К. Яворов в Чирпан
Извънредните обстоятелства, при които covid-19 ни наложи да живеем вече почти година, прекъснаха много традиции, отложиха за по-добри, по-здрави времена много празници на духа и културни прояви. Но традицията за отбелязване на рождения ден на един от най-големите в българската литература, най-обичаният от българите поет Пейо К. Яворов, заложена още през 1968 г., въпреки това не прекъсна. Честването бе организирано от Община Чирпан, къща музей „Пейо К. Яворов“ и Фондация „Яворов“. Два са акцентите в него – 120 години от излизането на първата Яворова стихосбирка „Стихотворения“ (1901) и 110 години от първото издание на пиесата му „В полите на Витоша“ (1911).
Аз не живея: аз горя. Непримирими
в гърдите ми се борят две души...
„Две души“. Това стихотворение звучи всяка година на 13 януари в двора на родната къща на поета. Прозвуча и тази година в изпълнение на Минчо Денев, ученик в 11-клас от СУ „П. К. Яворов“ в Чирпан, и не остави равнодушни присъстващите граждани и гости на града, сред които бяха директорът на Националния литературен музей Атанас Капралов, Областният управител на Стара Загора Гергана Микова, заместник-областният управител Красимир Червилов, председателят на Общинския съвет Иван Станчев, заместник-кметът на Стара Загора Милена Желева и др.
„Тук преди 143 години се роди Пейо Тотев Крачолов. От тук той пое към голямата поезия, белязан да намери в сърцата ни вечност и бъдеще със своя талант...“ С тези думи започна словото си Златина Колева, директор на къщата музей „Пейо Яворов“, пред бюста паметник на поета. Тя изрази съжаление, че за първи път в историята на Яворовите януарски дни победителите от ежегодните конкурси не са се събрали, за да преумножат вдъхновението си от докосването до Яворов и неговото творчество, и оповести победителите в тазгодишния Национален литературен конкурс „И ти си в мене – ти, родино моя“ и Националния конкурс за рисунка „Недорисуван свят“.
Кметът на Чирпан Ивайло Крачолов запали огъня на Яворовата поезия и факелно шествие тръгна от родната къща на Яворов по ул. „Крачолови“ към грандиозния паметник на поета в градския парк „Яворов“. Шестимата факлоносци ученици не бяха случайни – те са били лауреати в национални и общински ученически конкурси, организирани от къща музей „Пейо К. Яворов“ през годините. Огънят на Яворовата поезия... „Този огън – сподели пред БНТ Тодор Иванов, един от организаторите на честванията и председател на Фондация „Яворов“, – гори в сърцето на всеки чирпанлия, изпълва го със светлина, която озарява и цяла България“.
Пред паметника на поета актьорът Ивелин Керанов, директор на Драматичен театър „Гео Милев“ – Стара Загора, изпълни „Хайдушки копнения“ на Яворов, а
кметът Ивайло Крачолов откри Яворовите януарски дни, като подчерта: „За 53-ти път Чирпан се прекланя пред гениалния Яворов и слага началото на Яворовите януарски дни. Говорейки преди малко за тежката година, която е минала, си даваме сметка, че нашият съгражданин е живял в едни още по-тежки времена“.
Слово за Яворов – поета и човека, гражданина и революционера – произнесе Атанас Капралов. Сам поет, той не спести своя възторг и своята почит към Яворов: „Бог щедро надарява с органичен и неподражаем талант своя чирпански любимец – след вулканично изригналия наш колос Ботев, той събужда и развилнява лавата на другия най-мощен поетичен вулкан на отечеството – Яворов. Словесните първенци на своите страни притежават божествената сила да диктуват лингвистичните норми на настоящето и бъдното, създавайки езика на вечността. След Яворовите „Стихотворения“, „Безсъници“, „Подир сенките на облаците“ нашата поезия счупва тесните национални рамки и запалва своя ярка звезда в европейското поетично небе. Изминаха над сто години от издаването на тези емблематични за литературата ни стихосбирки, но те и до днес са ненадминати с драматичния си заряд и новаторски дух, с всепроникващото в душите ни чувство за трагична, за вселенска обреченост на изповедите“.
Ивелин Керанов изпълни и уводната статия на брой 9 от 6 април 1903 г. на бунтовния лист „Свобода или смърт“, след което пред паметника на Яворов бяха поднесени венци и цветя на признателност и почит.
На 13 януари 2021 г. се навършват 143 години от рождението на големия български поет, драматург и революционер Пейо К. Яворов.
По традиция Националният литературен музей ще вземе участие в честванията в родния му град Чирпан, организирани от Община Чирпан, къща музей „Пейо К. Яворов“ и Фондация „Яворов“.
В 17.00 ч. в двора на къща музей „Пейо К. Яворов“ Атанас Капралов, директор на Националния литературен музей, ще запали Огъня на Яворовата поезия, а в 17.30 ч. ще произнесе тържественото слово пред паметника на поета.
Програмата ще продължи с представяне на откъс от хектографски бунтовен лист „Свобода или смърт“ с участието на Ивелин Керанов, директор на ДТ „Гео Милев“ – Стара Загора.
НАВЪРШВАТ СЕ 111 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА НИКОЛА ВАПЦАРОВ
На 7 декември 2020 г. отбелязваме 111 години от рождението на Никола Вапцаров. Поетът е издал само една книга в недългия си и трагично прекършен творчески път – „Моторни песни“ от 1940 г. С модерните си стихове, изпълнени с висок хуманистичен заряд и вяра в бъднините на света, Никола Вапцаров получава високо национално и световно признание. Той е единственият българин, носител на световната награда за мир, присъдена му посмъртно през 1952 г. от авторитетно международно жури. Плакетът с гълъба на Пикасо днес е сред най-ценните експонати в софийския музей на поета.
В музея се пази и кръщелното свидетелство, в което е вписана като дата на рождението му – 24 ноември 1909 г. Именно тя става общоприета, макар в различни по-късни документи да са регистрирани различни дати... Това най-вероятно се дължи на факта, че когато Никола се ражда, Банско е още в пределите на Османската империя и общински регистри там не съществуват, а в наличните църковни семейството на Елена и Йонко Вапцарови не е включено като „малочленно“. Едва след 1921 г. жителите на градчето биват официално вписани в нововъведените регистри. Датата, която фигурира в тях, е 26 декември. В училищните документи и в двете лични карти на поета от 1926 и 1938 г. пък е отбелязана датата 28 декември. Макар и кръщелното свидетелство на Вапцаров да е издадено 10 години след раждането му, приемаме, че този пръв документ е валидният.
Малцина знаят и къде точно е родната къща на поета в Банско. Когато посетителите влизат в софийския музей, един от първите експонати, който спира вниманието им, е макетът на достолепна къща. И почти задължително я идентифицират погрешно като дома в центъра на Банско, където днес е музеят на Вапцаров. А това всъщност е къщата на детството му, в която семейството започва да живее от 1913 г., когато Никола е вече 4-годишен. Преди това там е била „бояджийската къща“ (вапцарницата) на Никола Проданичин, дядото по бащина линия, благодарение на чийто занаят фамилното име става Вапцарови...
Къщата, в която са родени и той, и майка му Елена Вапцарова, е непокътната в Банско и днес. Тя е частна собственост, но през летните месеци, при добра воля от страна на Вапцровите потомци, би могла да бъде разгледана зад високите си порти, както го направих аз по покана на г-жа Милка Везева преди две години... Родният дом на поета се намира на малкото мегданче с чешмата на ул. „Марко Теодорович“ (един от дедите на поета). Това е къщата на Милана Везьова, бабата на Никола Вапцаров по майчина линия. Именно в нея е отсядал и Пейо Яворов през 1912 г., когато градчето е освободено от турците и поетът държи пламенна реч пред банскалии в двора на църквата. Елена Вапцарова свидетелства: „През Балканската война Яворов дойде у нас, за да отидат с Йонката доброволци. Приехме го в нашата голяма, хубава одая с четирите слънчеви прозорци...“. Тогава малкият Никола преживява и първата си среща със своя бъдещ граждански и творчески кумир - Яворов. Такъв остава той до самия край на Вапцаровия живот. Красноречива реликва, свидетелстваща за този пиетет, е черната посмъртна маска на трагичния гений на България, която по-младият му събрат по перо знаково е поставил над леглото в своя последен дом на ул. „А. Кънчев“ 37 в София, където днес се намира музеят.
Катя Зографова, главен уредник на къща музей „Никола Вапцаров“
07 декември 2020 г.