НАЦИОНАЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН МУЗЕЙ

„И мога вече сам да се разкажа...“ – изложба, посветена на 125-та годишнина от рождението на Гео Милев

На 5 февруари 2020 г., от 15:30 ч., във фоайето на Университетската библиотека „Св. Климент Охридски“ ще бъде открита съвместната изложба на Националния литературен музей и Университетската библиотека, по повод 125 години от рождението на Гео Милев.

Експозицията ще представи книги и периодични издания от фонда на Университетската библиотека, архивни материали, предоставени от Националния литературен музей и репродукции на рисунки на Гео Милев.

Посетителите ще имат възможност да видят превода на драматическата поема „Манфред“ от Байрон, с дарствен надпис от преводача: „На Дора и Боян Пеневи. Гео Милев“; проектоустав, съставен от Гео Милев, на акционерно дружество за книгоиздателство „Везни“; пощенски картички от Гео Милев до приятеля му Стефан Алексиев, книги от поредиците„Лирични хвърчащи листове“ и „Книги за библиофили“; двете приживе издадени стихосбирки „Жестокият пръстен“ (1920) и „Иконите спят“ (1922); антологии, съставени от Гео Милев, публикации в периодичния печат, издания за деца, течението на списанията „Везни“ и „Пламък“.

Изложбата може да бъде разгледана до 20 март 2020 г.

ЧЕСТВАМЕ 110-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА НИКОЛА ВАПЦАРОВ

            На 7 декември 2019 г. (събота), от 16:00 ч., къща музей „Никола Вапцаров“ към Националния литературен музей (ул. „Ангел Кънчев“ № 37 в столицата) ще посрещне 110-годишнината на поета със събитието „ЧАКА МЕ СВЕТЪТ“, което включва три прояви.

Първата е изложба с изключително ценни и рядко показвани ръкописи, документи и снимки на поета и първи издания на книги, сред които любимият „Фауст“, който високообразованата майка Елена Вапцарова е четяла в началото на по-миналия век на децата си. От нея всъщност започва срещата на бъдещия поет с европейската класика. В отделна витрина ще бъдат показани Тетрадката с реферата „Морето“, Албумът на 26-ти випуск на Машинното морско училище със стихотворението „Марш“ на младия поет, документи от курсантските му години (1926 – 1932 г.), в които поетът тръгва към света чрез срещата си с Морето.

Сред най-интересните оригинални реликви от зрелия период на поета са „Сивата тетрадка“ (прототип на „Моторни песни“ с цикъла „Песни за една страна“ и с единствения запис на стихотворението „Испания“), Кафявата тетрадка с шедьовъра „История“, Червеният бележник с непубликуваната (и незавършена) творба „Не, сега не е за поезия“, писана по време на тримесечното му интерниране в Годеч през 1941 г., сп. „Летец“ с „Романтика“, удостоено с престижната награда за произведение „на въздухоплавателна тема“ през 1937 г., железничарското фенерче и легигитимацията на огняр от БДЖ, предсмъртната тетрадка „Сампа“ с оригиналите на „Прощално“ и „Предсмъртно“, Синята тетрадка с изрязани листове (проект за втора стихосбирка на Вапцаров).

Сродяването на поета с Морето и машините, романтичните му полети в Небето, тръпното преживяване на съдбата на Фернандес и Долорес в Испанската гражданска война, всеобхватният Свят във Вапцаровото поетическо въображение и човешка чувствителност, са представени и в 17 фототабла, разкриващи творчеството на българския Огняроинтелигент в европейски и световен хоризонт. В двете експозиционни зали на „Високото пространство“ на музея е проследена хрониката на световното признание на Вапцаровата поезия – Почетната награда за мир от 1952 г., на която той е единственият български носител, уви, посмъртно; високите оценки на европейски, американски, английски, латиноамерикански, азиатски и африкански писатели – свидетелства за световното му признание; преводните му книги в над 40 страни на около 60 езика (софийският музей притежава най-богатата им колекция). До последните интерпретатции в навечерието на Вапцаровата 110-годишнина – на световноизвестния визуален артист Франсиско Босолети и на иранския универитетски преподавател, писател и преводач Фарид Гадами, които дойдоха в България това лято и ни дадоха „урок“ за модерен прочит на поезията му.

След откриването на изложбата със слово на главната уредничка Катя Зографова, вечерта ще продължи с поетично четене на Вапцаровата поезия на повече от 10 езика, сред които не само основните европейски, но и персийски, арменски, китайски. Най-активни участници в четенето ще бъдат възпитаниците на 32 СОУ в София, университетски преподаватели – преводачи, военноморски офицери и курсанти, колеги от музеите. Могат да се включат и всички, обичащи поезията на Вапцаров и владеещи чужди езици.

Гостите ще видят и презентация със записи на преводачи и чужестранни почитатели на Вапцаров, които не могат да бъдат в България на 7 декември – Фарид Гадами – превел за пръв път на фарси „Моторни песни“ това лято, рецитал на строителния инженер от Турция Бирдал Боздаг, както и великолепно женско изпълнение на песен на турски език по „Прощално“.

Специално за събитието от съседна Гърция пристига д-р Христос Хартомацидис, талантлив писател и драматург, автор на книги на гръцки и на български език. Негов е последният превод на „Прощално“ и „Предсмъртно“ на гръцки.

ПАРАЛЕЛНА ПРОЯВА: В 11:30 ч. на същия ден в СБЖ на бул. „Граф Игнатиев“ ще се състои среща на издатели и преводачи на Вапцаров на чужди езици, сред които и издателят на най-новата книга със стихове на Вапцаров на гръцки език.

Къща музей „Елин Пелин“ вече е сред 100-те национални туристически обекта 

На днешния ден през 1949 г. Елин Пелин напусна видимия свят. В с. Байлово, пред паметника на класика на българската литература, бяха поднесени венци и цветя от Националния литературен музей, от ръководството на Община Горна Малина, от местното читалище и училища от региона.

Наскоро къща музей „Елин Пелин“ бе включена в списъка на 100-те национални туристически обекта. Днес директорът на Националния литературен музей Атанас Капралов предаде печата на обекта на главния уредник Евгения Добрева. През тази година посещаемостта на родната къща на писателя е рекордно висока, а очакваме още по-голям посетителски интерес към музея като част от 100-те национални туристически обекта.